(След като Чонгкук му удари шамар се отдалечи от него, Техьонг се хвана здраво за бузата си след което го погледна с изпепеляващ поглед)
-Не исках да го правя, но не ми оставяш избор
~Писна ми, това беше, време е да направя това което правя с всички а именно да го- ~
( Мислите на Техьонг бяха прекъснати от новините по телевизора)
/Вчера момиче на име Ким Мия бе изчезнало, това е 148-мия ни случай за тази година, полицията се опитва да хване виновника, но не намират и следа от извършителя. Повече информация в новините по обяд/
~Е, мамка му точно сега ли. Няма да чакам повече така или иначе може да се усъмни така, че е време да действам, но преди това ще се погрижа за тази в банята, защото не искам да мирише на мърша~
✿✼:*ﾟ:.｡..｡.:*･ﾟﾟ･**･ﾟﾟ･*:.｡..｡.:*ﾟ:*:✼✿
Yeah, малко, но от сърце. Реших, че книгата се получава прекалено скучно за това имам нови идей та... Дано да ви е интересно, обичам виии~💖👉👈
