*Не след дълго вече двете момчета бяха в къщата на по-големия и седяха на масата в пълна тишина.*
-Куки, защо не ядеш? Не ти ли харесва?
*Чонгкук ровече в чинията си и не казваше нищо, но все пак реши да отговори.*
-Не хьонг, просто не съм гладен
*Последва тежка въздишка*
-Трябва да ядеш, и без това си много слаб.
*Никакъв отговор *
-Чонгкук.
*Отново нищо, на края по-големия се ядоса и сложи малкия в скута си след което взе от храната с клечките и я ночи към устата му*
-Хайде, отвори устааа
-Не искам
-Не съм те питал
-Казах, че няма!
*Техьонг сбръчка вежди*
-Последен шанс, малчо
-Ну
-Добре тогава
*Хвана лицето на момчето седящо в скута му и го обърна към него. Спусна поглед от очите към устните му и облиза свойте. Чонгкук преглътна шумно и несъзнателното също облиза устните си и се зачерви. По-големият започна да се приближава, точно преди да слее устните им спря и пусна лицето му*
-Още ли ще се противиш?
-И какво ако се?
________________________________
Хейй сладурии~💖
Чудя се дали вече да пиша главите така или както преди? Ще оставя това на вас, ще кача още една по-дълга глава днес.
До скоро
Обичам ви~💖
