*Техьонг се подсмихна и го погледна докато все още разтриваше нежно гръбчето му*
-Ами не знам, може пък да излезе нещо.
*Чонгкук го погледна с леко ококолени очички което предизвика смях у по-големия*
-Спокойно, шегувам се.
*Щом Кук чу тези думи,се почувства облекчен, ала всякаш една част от него наистина искаше да принадлежи на Техьонг *
-Хьонг.. Аз трябва да си тръгвам
-Нали щеше да останеш до довечера?
*Куки стана и се отправи към вратата *
-Мама ще се чуди къде съм...
*Кук знаеше, че майка му не се интересува особено от него, ала не искаше да дава отчет на всички защо се е прибрал по нощите и какво е правил. *
-Ами добре тогава, но ще те изпратя. И не приемам "не" за отговор
*Техьонг хвана ръката му и излязоха от къщата*
-Е, далеч ли си от тук?
-Ами може би на около 10 минути пеша.
*Техьонг погледна към Куки, който гледаше напред и бе някак умислен*
-За какво мислиш?
*Така и отговор не получи, реши, че малкия е прекалено изморен за това нямаше нужда да му пълни главата с ненужни неща и въпроси*
~10 минути по-късно~
*Момчетата вече бяха пред дома му* *
-Те, благодаря ти, че ме изпрати въпреки, че нямаше нужда.
-Няма защо да ми благодариш, а и вече възнамерявам да те изпращам всеки път
*По-големия се усмихна широко, оставяйки на показ красивата си усмивка която някак зарадва Куки*
-Ами надявам се скоро да се видим.. Чао Те
*Чонгкук се обърна готов да натисне дръжката на врата*
-Куки, чакай
*обърна се и се в гледа в Техьонг който се приближи и постави една нежна и кратка целувка изпълнена с любов по устните му*
