~гледах наоколо, бях сам. Не след дълго пред мен се появи момче, гледаше ме с широка усмивка което ме объркване допълнително ~
-К-кой си ти?
~Доближи се по-близо до мен, клекна и погали лицето ми със студените си ръце~
-Къде съм?!
-Не помниш ли зайко?
~зайко?? ~
-Какво трябва да помня?!
-Аз ти помогнах.
~Помогнал ми е? Защо тогава съм завързан? ~
-С какво? Ако си ми помогнал защо тогава съм завързан?
-Ти си най-издирвания убиец в Сеул, беше в много тежко състояние за това ти помогнах. Бях сигурен, че няма да помниш нищо за това те завързах, защото избягаш ли, ще отидеш на топло
~Г. Т. Т. ~Да, знам, че малко прекалих, но мисля, че така ще ми бъде по-лесно а и така няма да избяга~
-А-аз, убиец?!
~сълзи започнаха да капят от очите ми, нима съм такова ужасно същество?! ~
