Breaking the Circle

(Втора част) Глава Трета - Neutral and Leeroy II

-Не питай, днес беше от онези ужасни дни. Нямах никакво свободно време и колегите ме заляха с куп задачи, защото ги мързеше да си ги свършат сами.

-Тогава защо по дяволите се съгласяваш да вършиш чужда работа, гледай своята – Лирой погледна отегчено към брат си, очевидно бяха водили този разговор и преди.

-Аз не мога така. Като ще работя нека да е както му е реда. Вашият ден как мина, докъде стигнахте със сценария?

-Почти завършен е, според нашият горд бъдещ режисьор се получава доста добре. – Вмъкна шеговито Адам

- Всичко е по заслуга на сценариста ни – Лирой се обърна към Адам и му намигна – Но така де, въпреки че след около ден ще сме готови със сценария остава въпроса откъде ще намерим 4 човека, които да участват. Няма да е лесно в никакъв случай, но не можем да се откажем точно сега. Този конкурс е от значителна важност за бъдещето ни. Отделно паричната награда носи и добра репутация.

-Радвам се, че има напредък. С Този труд няма начин да не спечелите конкурса, вярвам във вас и целия труд, който сте хвърлили дотук – Михаел отпи от бирата, която си беше поръчал и току що му бяха донесли – ако искате мога да предложа на групите, с които имам лекции. Може да има желаещи, кой знае.

-Всъщност това е чудесна идея, ще се радваме да попиташ. Колкото повече хора знаят толкова по-голям е шанса да има някой, който да иска да участва. Утре имаш ли лекции в университета? А, също мисля, че ни трябва още едно мнение, ако си свободен ела в импровизираният ни офис, по-известен като всекидневната на апартамента ми.

-Няма да успея, Адам. Имам лекции до четири следобед, но сме се разбрали с Жанет по-късно вечерта да излезем на ресторант. Искам да се реванширам, защото миналия път ми беше ядосана в продължение на дни когато забравих, че имахме уговорена среща.

-Ами да ти кажа и аз да бях жена на работохолик нямаше да съм по-малко изнервен, господин "Върша си работата както трябва". – след думите на Лирой и тримата избухнаха в смях. Въпреки това по погледа на Михаел се четеше едно недоумение. Наистина не разбираше къде бърка. След два часа и тримата се прибраха по домовете, доволни от вечерта.

Три сутринта. Сигурно вече за четвърта нощ под ред не мога да спя и това става изключително досадно. Няма и с кого да отида на бар, всички са заети или спят. Може би наистина трябва да си взема съквартирант или някой домашен любимец, за да не умра от скука когато няма какво да правя. Извадих цигара от джоба на грейката си и отидох на балкона. Беше прохладна и спокойна нощ през есента. Идеално време за среднощни разговори с добра компания, което ме накара да съжалявам още повече, че нямам такава наблизо. Двадесет минути по-късно се отказах от всякакъв опит да заспя и излязох да се разходя. По улиците нямаше хора и само тук-таме през прозорците се забелязваше слаба светлина вероятно от нощна лампа. Стоях напълно сам в парка, близо до блока ми като от време на време се замислях за бъдещата ми кариера на режисьор и проекта. Когато започна да се развиделява и хората тръгваха за работа се отправих към нас. Заспах в седем, крайно отегчен от дългата, безсънна нощ.