Breaking the Circle

Глава Трета - Neutral and Leeroy II (първа част)

"...Приближава се към нея, вече разярен - Мамка му, Анжела! Престани да лъжеш и си признай! Не само си била там, а и си заснела случилото се с камера!

-Не, кълна се. Бях там, но не съм снимала,дори не осъзнавах какво се случва-гласът ѝ трепери и в него се долавят ноти на колебание- това което се разигра пред очите ми беше внезапно и..

-Не искам да слушам повече. Не се мяркай пред очите ми и другият път няма да съм аз човека, който ще те спасява когато затъваш – След тези думи той изгася цигарата си и се запътва към колата..."

-Браво, Адам! Ти си уникален сценарист, това е най-доброто произведение от всички, които са ми дали да прочета! – Възкликна Лирой към най-добрия си приятел.

- Значи все още не е изключено да намериш и по-добра творба от моята. Мисля, че не е нищо особено, но е добре като за начало. Остава само да намерим актьори доброволци и да го заснемем – Адам отвърна спокойно, но все пак по лицето му се четеше гордост и ентусиазъм.

- Казваш го все едно е лесно да намерим хора, които да убедим да се снимат на драго сърце в късометражен филм.

- Не е лесно, но не е и невъзможно. Хей, знам че времето за представяне на филма ни притиска, но вече е осем вечерта, което значи че сме.. – Адам извади телефона си и погледна часа - ...леле, стояли сме тук шест часа . Какво ще кажеш да отидем в кварталното заведение, например, мисля че заслужаваме почивка.

-Да, определено. След час може да извикаме и брат ми, ако е приключил с работата за днес. Боже, този човек е работохолик. Полага толкова усилия, а не му плащат дори колкото и за половината от тях.

- Това на нас и на Жанет вече е пределно ясно - двамата се засмяха докато излизаха от стаята. Заведението беше на около седем-осем минути път пеша затова предпочетоха да отидат без кола. По пътя разговора им беше съвсем обикновен, вариращ от работа по филма до баскетбол и тренировки.

Осем и двадесет. В задименото помещение, в което слабо се чуваше лежерна музика да допринася към обстановката, имаше около 10 човека, разделени на три малки групи, които играят на карти, усилено спорят за футбол или разговарят спокойно по някоя неангажираща тема. Адам говореше куп "наистина значими" за него неща и това беше единственото нещо, което Лирой не чу да казва под вида на развалена станция. Той се беше отпуснал и просто наблюдаваше случващото се около него. Огледа се и на плота на бара забеляза седнало на висок стол младо момиче с чаша в ръка, вероятно пълна с алкохол. Не му изглеждаше на повече от двадесет и пет години. Беше симпатично с тъмните си очи и дългата кестенява коса. Носеше карирана риза и дънки. Самият вид на момичето и движения му бяха нежни и красиви, но цялостната картина беше твърде мрачна и меланхолична. След десетина минути тя, вече видимо в нетрезвеност, махна небрежно на бармана да ѝ сипе още едно питие. Барманът я погледна с лека разтревоженост, но все пак ѝ напълни чашата за пореден път. Необичайно за Лирой беше да вижда сама жена по това време да се налива с алкохол на това място. Тук идваха предимно групи от приятели, за да разпуснат след работа или просто за да се отърват от сивотата на домашното си ежедневие. Запали цигара, завършвайки вътрешния си монолог с "Е, хората са различни, всеки има правото да бъде където поиска"

В девет и двадесет и пет висок мъж на около 30 влезе в помещението и седна на масата при двете момчета. Беше с къса черна коса, небесно сини очи и добре оформено тяло. Имаше обеца от лявата страна на долната си устна. Изглеждаше уморен по някаква причина.

-Здравей хлапе, как я карате? – Поздрави ги приятелски, като погледна към Лирой.

-Това, че си ми брат и си с пет години по-голям не значи, че съм ти хлапе. – Направи се на засегнат по-малкия, след което се усмихна широко - Иначе сме добре засега, а ти пак ли проверява тестове с часове? Изглеждаш смазан от работа.