Breaking the Circle

(Втора част) Глава Четвърта - Michael I

Връщам му отговор:

"10:44 AM

Mickaël Pelletie Dyumon: Мисля, че и този път ще пропусна следстудентско-носталгичните напивания по баровете, малкия. Благодаря за поканата все пак. :)"

Три часа и половина по-късно се отправях към дома. Бях приключил със задълженията си сравнително бързо. В апартамента сварих Жанет, затрупана с документи. Взе си ден отпуска, но явно е пренесла работата вкъщи. Беше толкова красива със спуснатата си до раменете тъмно кестенява коса, шоколадовия си тен и облечена само с бялата ми риза, която й стигаше до бедрата.

-Прибрах се. – Казах с нежен глас, достатъчно висок за да ме чуе. Тя се приближи до мен и обгърна врата ми с ръцете си, докато ме гледаше топло. Очите й сякаш можеха да виждат право в душата ми и да прогарят сърцето ми. Бях лудо влюбен и това ме плашеше до смърт. Страха, че някога мога да я изгубя ме разяждаше отвътре, но се научих да го контролирам.

-Виждам. Добре дошъл, скъпи. – Отвръща ми в отговор и ме целува по устните.

Събуждам се и от прозореца виждам, че е започнало да се здрачава. Явно съм заспал на дивана докато съм подготвял презентацията за петък. Взимам телефона си и поглеждам часа. Седем и половина вечерта. Резервацията ни за маса в ресторант „При Клара" е след час. Пътят до там е петнадесет минути и мисълта за това ме успокоява. Можем да стигнем навреме. Отивам до кухнята, за да видя Жана дали е там. Седнала е на стола и гледа сериала си на лаптопа. Поглежда ме и ми отправя крива усмивка.

-Добър вечер, сънливко. Не си забравил за плановете ни тази вечер, нали? – В тона й се долавя леко раздразнение.

-Не, разбира се. Как бих могъл. – Сарказма ми не й се нрави. – Имаме още час, ще започвам да се глася.

-Добре, аз също.

     Тридесет минути по-късно си бях взел душ и приготвил за излизане. Облякох синя карирана риза, която отиваше на небесно сините ми очи и черен панталон. Сложих коженото си яке и се напръсках с най-любимия й мой парфюм. Пиърсинга на устната ми някак добре се връзваше с визията. Жанет от друга страна беше като излязла от корица на списание. Носеше тъмно синя рокля и обувки на токчета в същия цвят. Опушения грим чудесно подчертаваше маслинено-черните й очи, а сребърния годежен пръстен проблясваше на безименния й пръст. Не си и представям колко мъжки погледи може да събере когато излиза сама навън.

-Що за съдбовна добрина съм извършил, че Господ ме е дарил с такава невероятна жена? Наистина, никога няма да спра да се възхищавам на човек като теб.

-Аз мога да попитам същото. С какво заслужих ти да си в живота ми, любов моя?

Последвалата целувка помежду ни даде отговор на риторичните въпроси. Преди да я срещна не знаех, че да чувстваш как си обичан по такъв начин от друго човешко същество е толкова хубаво. След двадесет и пет минути вече бяхме в ресторанта и се настанявахме на масата. Придърпах стола на Жанет, за да седне. Тя ми се усмихна на дребния жест.

-Голям кавалер сте, мистър Дюмон. – Каза шеговито.

-За вас винаги, мисис Люсие.

-А скоро може би и мис Дюмон. – Намека й за сватба доста ме учуди, но само се усмихнах без да кажа и дума.

Паралелно на моята романтична вечеря с годеницата ми, Лирой вероятно пак влачеше Адам по баровете с надеждата да намери някоя заблудена студентка, с която да прекара нощта.

*Аз съм Кралят_Пелети