Breaking the Circle

Глава Втора - Leeroy I

     Родителите ми ми дадоха възможно най-доброто име. Лирой Дюмон. Кралят Дюмон. След петнадесетата си година започнах да се чувствам точно толкова величествено, колкото името ми показваше. В училище ме обожаваха. Всички без учителите, разбира се. За тях часовете с мен бяха лошата част от деня им. Почти нямаше момиче от връстниците ми и по-малките от мен, което да не ми се е обяснило в любов. Дори след като завърших продължих да получавам също толкова женско внимание. На деветнадесетгодишна възраст за кратко работих в магазин за алкохол и тютюневи изделия, след което по съвсем чиста случайност животът ме отведе към изкуството на театъра и киното. Записах специалност „Филмова и телевизионна режисура", което ми помогна да създам един сравнително широк кръг от приятели и познати. И въпреки,че никога не ми се наложи да поискам подкрепата на брат си и тази на Адам, те винаги пазеха гърба ми. Благодарение на Михаел открих бързо интересите си. Беше настоятелен и ме караше да се записвам на какви ли не клубове. Насърчи ме да тренирам и да се науча да играя баскетбол, а когато учеше за педагог по рисуване постоянно ми показваше техники и практикуваше знанията, които беше усвоил. Най-забавно беше когато му показах мастилената картина, която татуировчикът беше измайсторил върху целия ми гръб. Адам през това време беше неотлъчно до мен и се беше подготвил да хване брат ми ако реши да припадне от гледката на скелет с развеселено лице, излегнал се в ковчег с цветя в него. С Михаел имахме пет години разлика, а Адам беше мой връстник. Това слабо момче с морско сини очи и чуплива къса руса коса, високо метър седемдесет и три се превърна в един от най-добрите ми приятели още от момента, в който го видях за първи път. Учеше сценография в същия университет. Водеше се в компанията на колеги и за моя изненада беше сравнително популярен. Този факт ме учуди, защото както по-късно разбрах, свободното си време русокоското прекарваше в четене на фентъзи книги и фенфикове, гледане на комедии и играене на видеоигри. Сега съм на двадесет и четири, живея сам в апартамент и работя с Адам по различни проекти. Но часовете, прекарани в работа и безсънието не ме спират да излизам вечер в късните часове и често да си лягам до различни момичета. Милият ми брат Михаел,играещ ролята на ангел пазител, винаги се е грижел за мен и ми е изнасял лекции как това което правя не е никак хубаво и как чрез необмислените си действия наранявам хората. Той, разбира се, често грешеше. Постъпките ми спрямо всички тези момичета бяха напълно осъзнати и обмислени. След като се сгоди стана още по-морално отстояващ неписаните правила. За мен на моменти не беше нищо повече самохвалещ се и влюбен глупак, но в неговите очи се виждаше като втори баща.