Breaking the Circle

Глава Четвърта - Michael I (Първа част)

     Сряда. Часът е седем сутринта, а аз обикалям като побъркан из апартамента с разрошена коса и четка за зъби в устата. Къде по дяволите съм оставил ключа за колата, никъде не го намирам.

- Добро утро, любими. Това ли търсиш? - Жанет търка сънено окото си с лявата ръка докато с дясната държи ключа ми. По устните ѝ се прокрадва лека усмивка. Все още не разбирам как тази жена знае къде стоят нещата ми по-добре от мен самия, въпреки че винаги ги подреждам точно където искам да са.

- Ох слава богу, благодаря ти. Добро утро и на теб. - връщам ѝ усмивка в отговор и я целувам по челото. - направил съм кафе, чашата ти е на масата в кухнята. Постарах се да е както го обичаш - с три лъжици захар и сметана отгоре.
- Много мило от твоя страна. Аз мисля да поспя още около час и след това да се заемам със задачите. При добро желание можеш да пропуснеш първата лекция и да ми правиш компания в леглото.
-С удоволствие бих, но колегите няма да са много доволни.
- Те при всяко положение няма да са. – засмя се и ме целуна – Е, добре тогава, желая ти приятна работа.

- А на теб приятно доспиване.

     В седем и двадесет вече отключвам колата си и се приготвям да тръгвам. Няма вариант да закъснея, тъй като първата лекция която трябва да изнасям започва от осем, но предпочитам да пристигам около петнадесет минути по-рано.
Пристигам като по часовник и се настанявам в кабинета. В осем без пет влизат първите студенти.Изчаквам няколко минути и започвам лекцията.
-Добро утро на всички. Днес ще вземем теория, а следващата седмица в четвъртък ще имате практически изпит. След десет минути лекцията бива прекъсната от плахо влизане в стаята. Пред вратата стои момиче със свободно пусната дълга кестенява коса и облечено в широка блуза и сини дънки. Не мисля, че преди съм го виждал в моя лекция. Има уморен и недоспал вид, но това в качеството ми на преподавател не ме интересува. -Добро утро, извинявам се за закъснението – поздравява тя.
- Няма проблем, гледай да не се повтаря. Как е името ти?
- Миа Ру Ламберт.

- Добре, Миа, можеш да седнеш на мястото си.

Докато записвам името ѝ в списъка с присъстващи, Миа се отправя към катедрата и си намира място на седмия чин най-вляво до прозореца на стаята. Ако не беше закъсняла дори нямаше да забележа, че някой стои там.

Лекцията приключва в десет и четиридесет. Имам още три за днес, а вече искам да се върна в леглото и да проспя остатъка от деня.
Поглеждам телефона си и установявам, че в пет и тридесет и девет сутринта съм получил съобщение: 

"5:39 AM

Je suis Leroi_Pelletie*: Какво правиш, лекторче ;) Искаш ли след вечерята с Жанет да дойдеш с мен и Адам на бар? Можем да извикаме още някого."

Въздишам заради несериозността на брат си след като прочитам текста изписан на екрана. От тийн годините си насам дори за момент не е спрял да бъде такъв - обикаля баровете и заведенията под предлог, че "разпуска" а всъщност отива за да има с коя да се въргаля в леглото после. 

От професионална гледна точка е напълно изряден, мотивиран и знае какво иска. В личен план - не толкова. Не търси сериозна връзка и е постоянно заобиколен от момичета. При това повечето свестни, чието сърце бързо бива разбирано на парчета. Не знам как не е поне малко гузен за това, което им е причинил. Всяка, с която съм се срещал е обзета от илюзорни идеи и напразни надежди, че може би ще го промени или поне ще го накара да се намисли над действията си. Неуспех след неуспех. След третата подобна ситуация се отказах да говоря с момичета, с които той има такива взаимоотношения. Безсмислено е да подаваш кол на удавник, когато той не приема дори и сламка.