Just...i love you..and it's killing me

Обичам те.

Ашли влезе през вратата,а след нея влезе със самодоволна усмивчица Зейн. Ъгх,как го мразя. Той с неговите най-добри приятелчета Хари,Найл,Луи и Лиам са най-харесваните момчета в града.

-Какво стана?-попитах Ашли,която седна до мен с разкопчани копчета на ризата и и доста рошава коса.

-Чукахме се.-каза и се облегна назад.

- С този хермафродит??- станах и започнах да говоря с доста силен тон. Разбира се всички погледи се заковаха върху мен,не разбирам какво ги интересуват разговорите,които водя с най-добрата си приятелка,но след това осъзнах че седя права сама в стаята и почти викам.

Зейн започна да се смее,а аз просто му показах среден пръст и хич не ми се занимаваше с него.

+Ретроспекция+

Събудих се и босите ми крака докоснаха студения под. Ооо да. Училище...ужас.

Изкъпах се ,тъкмо да започна да суша косата си и телефона ми звънна.
Видях екрана и очите ми блеснаха..,беше приятелят ми Дейвид.

- Здравей скъпи,как си?

- Здравей,добре съм. Звъня да те питам дали искаш да те откарам до училището ти?

- Разбира се,но не съм готова. Ела в нас,ако искаш.

- Супер,след 10 минути съм при теб.

- Почакай - извиках бързо,за да не затвори - направо влизай,не знам дали ще те чуя.

- Добре ,до после.

Започнах да си търся дрехи. Извадих кремена рокля със златист колан и започнах да си суша косата. Изсуших я и преди да изключа сешоара усетих две силни ръце около кръста ми.

Когато ме завъртя с лице към него срещнах красивите му очи..Бях влюбена в тях..,не издържах и впих устните си в неговите. Как копнея за тях всяка секунда от живота ми.

-Здравей и на теб,тая рокличка не е ли прекалено къса? - погледна към леглото ми ,на което бях сложила дрехите.

- Стига глупости,идеална е - започнах да я обличам.

- О не,няма да стане ,събличай. Ако някой те загледа знаеш ли какво ще стане с него? Облечи друго,мисля че един анцуг,суитчер и плик на главата -ще ти стоят чудесно!

- Ами аз пък мислех дори да я навия малко. А всъщност ,ако не я преоблека какво ще стане ?