Т-ти разруши всяко едно нещо останало в мен..
- Какво искаш? Мислиш,че след теб няма да има други ли? - сведох главата си и хлипах,докато го слушах как говори с дрезгавия си глас..
- Какво искам ли? Искам да се покатеря по сградата през прозореца,да отида на покрива и да обикалям точно по ръба,докато пуша.. Искам просто да си седя отгоре и вятъра да си играе с косите ми.. Искам да седя докато не се стъмни..Когато се стъмни искам да легна и да броя звездите,докато не ми омръзне.. Да си правя съзвездия сама,да им давам имена,да кръстя една звездичка и да знам,че е само моя.. Искам да отида до морето и да влизам навътре,докато нивото над водата е над главата ми... - спрях за малко и изтрих сълзите си.. Джон и Дейвид ме гледаха с тъжни погледи.. Усмихнах се леко на себе си.. - Искам да седя под водата,докато не мога да издържа..После да изляза на повърхността,за да открадна глътка въздух.. Искам да бягам по пясъка,ама наистина да бягам,все едно бягам за живота си.. После искам да се прибера,все едно не съм била никъде. Искам. - стоях и гледах ту Дейвид-ту Джон..
- Махни се. - долувих гласа на Джо,който гледаше Дейвид със злоба и имах чувството,че ще му се нахвърли.
- Джо,недей.. Но наистина искам да се махнеш. - погледнах към Дейвид..
- Така да бъде.. - погледна ме и се загледа в очите ми.. Отвори леко устата си,за да каже нещо,но го спрях..
- Шшшт,преди време ти казах "нека бъде тихо,вместо тъжно" ,помниш ли? Махай се..
Издиша дълбоко и излезе през вратата.. Загледах се в него и оставях сълзите да текат сами.. Джо ме прегърна,като постоянно ровеше с пръсти в косата ми и ми повтаряше да не мисля за него и да го забравя.. Но всъщност не ми се получаваше. Може би заради това че,когато обичаш един човек,ама наистина го обичаш - каквото и да правиш не можеш да го забравиш.. Започваш да се сещаш за мястото,където е целувал..или пък за ръцете ,с които те е прегръщал.. Започваш да се сещаш за гласа,с който те е наричал "мила".. Започваш да се сещаш за среднощните разговори ,в които сте си представяли бъдещето си.. Започваш да се сещаш за всичко,което е било и никога няма да бъде отново. :)
ESTÁS LEYENDO
Just...i love you..and it's killing me
Novela JuvenilЩастлива си. Успяваш да го направиш,но това не е всичко. В един момент живота ти се срива и най-голямото ти щастие се превръща в най-голямата тъга,а най-голямата тъга в най-голямата ти сила. Ставаш безчувствена. Дали ще намериш някой,който да те изв...