- Остави ме. Била съм твоя,сега не съм. Искам да ме оставиш. - минах до него и отворих вратата,като зачаках да излезе. - Сбогом.
- Няма сбогом,между нас винаги ще има нещо,което няма да изгасне. Никога. - намигна ми и излезе. Тръшнах вратата след него и се смъкнах на земята. Загледах се в старите си белези,като прокарах студените ми пръсти по тях...Усмихнах се леко,станах и отново пуснах водата да напълни ваната.
Отворих шкафа до душ кабината и извадих една самобръсначка,като я разглобих и оставих ножчетата до ваната. Съблякох черната рокля и влязох в топлата вода.
След известно време на отпускане се протегнах и взех малките "остриета" от земята ,а после извадих лявата си ръка от бистрата вода. Плъзнах студената стомана по горещата кожа на ръката ми и забих с ярост ножчето,като го задърпах по извивките на китката ми. Кръвта започна да се стича,като оцветяваше водата. Направих още една линия и още една и една,докато не стигнах до половината на ръката ми. Водата стана в наситено червено,а на мен ми причерняваше за това отпуснах малкото си тяло и изгубих някъде ножчето във водата.. Помислих над всичко.. Сетих се за хората,които обичам и просто се съвзех и бавно излязох от вече не чак толкова топлата вода.
Разрових се в аптечката и извадих марли и бинт,след което се върнах в леглото си и заспах. Шума определено не ми пречеше.
-------------
Събудих се от досадно почукване по прозореца. Отворих сънено очите си и видях онова връбче от снощи.. Лежах още малко и се задвижих до банята,за да си измия очите и зъбките. Когато приключих си облякох един сив суитчер ,за да се закриват раните и отидох долу.
Сестра ми тъкмо приключваше с чистенето.
- Добро утро, Кат. Къде е Майк?
- Не знам,скарахме се.
- Защо?
- Все тая ,не мисля че те засяга за това просто-остави ме.
- Какво е станало?
- Защо само ме разпитваш ,гледай си живота,не се мешай в моя. Не те засягат отношенията ни.
- Хубаво, прави квото искаш.
- Ема аз...
- Какво ти? Сега ме остави ТИ и "си гледай живота". - станах от дивана и се качих в стаята ми. Чудех се какво да правя за това се обадих на Браян ,защото го загубих още от снощи..
VOCÊ ESTÁ LENDO
Just...i love you..and it's killing me
Ficção AdolescenteЩастлива си. Успяваш да го направиш,но това не е всичко. В един момент живота ти се срива и най-голямото ти щастие се превръща в най-голямата тъга,а най-голямата тъга в най-голямата ти сила. Ставаш безчувствена. Дали ще намериш някой,който да те изв...