Just...i love you..and it's killing me

:)

- Извинявай..

- Извиняваш ми се? С какво право ми се извиняваш? Дори сега да взема един чук и така да те бия с него,почти да те убия пак ще ти е малко! Мразя те! От колко време ми изневеряваш?

- Не е важно..

- Как да не е важно,ти чуваш ли се? В момента се разрушавам отвътре,а ти ми казваш че не е важно?

- 7 месеца..

- Чудесно... - сълзите ми започнаха да се търкулват по бледото ми лице ,стигайки вратът ми а след това се губеха някъде в тениската ми,която ги попиваше.. Той се доближи до мен и ме прегърна. - Махни се от мен,не искам да те виждам. Мразя те!! Обещавам ти,че ще ви го върна и на двамата по най-ужасния начин,обещавам ти! Дори ,ако се наложи да те убия!

- Ти чуваш ли се? Успокой се малко.

- Не ми казвай дали да се успокоявам. Идваш тук,правиш се на света вода ненапита и ми натякваш за нещо ,за което ти всъщност сам го правиш и то от доста време. Отивай до стаята ти и ми донеси всички неща,които имам! Разбра ли ме? Няма да отида сама,кой знае колко пъти сте лежали там..

- Чакай късаш ли с мен? Нали никога нямаше да се разделяме,каквото и да стане? Нали щяхме да сме един до друг винаги? Нали? Просто празни приказки! -

- Празните приказки са при теб,Г-н Уважавам избора си и никога няма да изневерявам.

- Но Ема ,въпреки всичко аз те обичам.. Осъзнавам колкото грешки съм направил,осъзнавам че съм глупак и те наранявам,но и осъзнавам какво значиш за мем..

- Виждам колко ме обичаш. Вярно,че с изневяра се показва любовта.

- Аз съм момче,имам нужди..

- И аз имам нужди ти какво си мислиш? Пожелавам ви много любов. Дано тя ти я даде, щом аз за толкова години не съм успяла. Това ли заслужавам? Само това искам да знам. Винаги съм ти била вярна мамка му,винаги! Винаги съм заставала до теб и подкрепяла.. С това ли ми се отблагодаряваш? С празни надежди,само с думи ,само с неспазени обещания? С това ли?

- Ти заслужаваш да си най-обичаното момиче в света. Мога да ти дам тази обич,но просто ме е страх. Страх ме е да се отдам напълно,страх ме е че ще остана наранен.. И разбирам сега че с егоизма си наранявам теб,разбирам колко зле те карам да се чувстваш..

- Това също са напразни приказки. Дела трябват,не думи. Донеси ми всички неща. Не искам да разговарям,не искам истината да отеква сподавно в тишината,която ще получа. Просто направи поне това за мен,моля те..

Той се запъти нагоре. Загледах се в него..Толкова много го обичам,как може да ме е лъгал толкова време и аз да седя и да се заблуждавам,такава глупачка съм! Обичам да ме мачкат,обичам да ме лъжат ,страх ме е от истината явно,страх ме е че нищо няма да отговори на очакванията ми.. Страх ме е ,че нищо няма да бъде така както си го представям. И за какво? За какво го правя? За какво си го причинявам аз сама? Не зная. Но знам едно - Ще ми липсва много...Вечер преди да заспя,или пък сутрин когато се събудя. Ще ми липсва това да ме кара на училище,да ме ревнува. Ще ми липсват дори караниците ни и това,което никога не бе изгасвало. Сигурна съм,че свети в него,обичал ме е,сигурна съм,но..Това вече не мога да му простя. А как ще ми липсват очите му,ангелския глас..и огромните му ръце ,в които винаги се чувствам защитена..Разтърсих се от мислите си,когато го забелязах да идва насам..

- Не ми се иска да ти ги дам,но ето..

- Ти си направи всичко. Благодаря. - усмихнах му се,когато взех всичко и се запътих към вратата.

- Може ли да те целуна за последен път?

- Не.

- А може ли да си останем приятели?

- Сбогом. Това е единственото нещо,което заслужаваш да ти кажа.

Запътих се по улицата с наведена глава,плачейки. Видях едно такси и го спрях.. Човека взе чантите и ме гледаше странно. Настаних се на предната седалка и зачаках..Не след дълго той се качи и потеглихме.

Мълчах и гледах през прозореца. Наближихме къщата ми и той спря това,което отчита колко пари трябва да се дадът. Разрових се в чантата си, извадих портмонето и започнах да вадя парите.

- Разби ти сърцето ,нали?

- Извинете ме?

- Момчето..разби ти сърцето,нали?

- Много ли си личи? - подадох му парите и отказах рестото.

- Бъди с този,който те прави щастлива.

След което слезе и ми подаде чантите..