Just...i love you..and it's killing me

It will be good. :vv

Слънчевите лъчи падаха върху лицето ми. Не можех да заспя от дразнещата светлина и ги отворих. Дейвид го нямаше. Станах едва-едва от леглото,облякох си от онези халати за пижами и се запътих към вратата. Преди да натисна дръжката,тя сама се отвори. Беше Александър. Нима той е спал тук? Това не е хубаво.

- Добро утро. Дейвид къде е?

- Добро утро и на теб. Отидоха с техните и наще до магазина,за да вземат храна. Аз съм гладен и за това реших да те събудя. Помня,че правеше много хубави палачинки на времето..Дори когато беше на 13..

- Хаха. И сега си ме бива. Хайде да слизаме и ще ти направя.

- За това те обичам толкова много.

- Да бе,обичаш ме ти. Ако не бяха палачинките нямаше и да ме погледнеш. - говорехме си докато слизахме по стълбите.

- Това не е вярно. Аз си те обичкам и заради характера.

- А да бе,заради това ме остави заради онази сладурана.. Нали много се обичахте,заедно ли сте още?

- Ами не,ние се разделихме няколко месеца след като заминах...

- Знаех си. - казах докато отворих вратата на кухнята.

- Е..Тук ли спахте?

- Да,ние ще останем тук цяла седмица.

- Супер. Може ли да те помоля за нещо?

- Да,кажи?

- Отиди горе до стаята на Дейвид и ми намери телефона,докато аз правя сместа за палачинките.

- Отивам.

Разбих яйцата,млякото и останалите продукти,но преди да включа котлона Алекс влезе в кухнята с телефона ми.

- Заповядай.

Оставих купата на плота и започнах да плъзгам пръста по екрана на телефона си, докато не намерих номера на Дейвид. Набрах го и даваше свободно... Не след дълго вдигна и чух прекрасния му глас.

- Добро утро красавице,наспа ли се?

- Да скъпи,защо не ме събуди?

- Спеше много сладичко и не исках да те будя. - срещу мен Александър правеше смешни физиономии и ме имитираше как се усмихвам и говоря с Дейвид си. Засмях се и хвърлих една кърпа по него.

- На какво толкова се смееш ?

- На Алекс.

- Забравих,че и този е в нас. Какво правите??

- Нищо,правя палачинки защото е гладен. Всъщност аз ти звъня за друго.

- Слушам?

- Тръгнахте ли си от магазина?

- Не,сега се редим на касите.

- Добре,тогава ми вземи цигари.

-Добре,до после.

- Да бебчо.

Затворих му и подгоних Александър с една лъжица.

- Не ми прави смях докато говоря с Дейвид, ясно? - тичах като ненормлна в цялата къща и се смеех.

- Много сте смешни,когато говорите.

- Ти си смешен и когато мълчиш за това тихо.

------------------------------------

След 15 минутно гонене,започнах да печа палачинките. Вече имаше няколко готови,оставих ги на масата,извадих шоколад,нарязах банан и налях сок.

- АЛЕКСАНДРЕ!!

- КАКВО?-крещяхме си,защото той отиде в хола понеже имало някакво интервю с нова формирана група "One Direction" май се казваха,не знам. За 2-3 дни станали мега известните пък Алекс много ги харесвал.

- ИМА ГОТОВИ ПАЛАЧИНКИИ,ИДВАЙ.

- ИДВАМ.