Just...i love you..and it's killing me

38

(Моята гледна точка)

Дали не е грешка да изляза с Лиам? Знам че ми е приятел ,знам че иска да съм добре,знам че иска да ме изслуша,знам че се опитва да ме разбере,знам че се старае да направи всичко така че да се чувствам добре,но някак си ми е доста странно. Ще говоря с човек,който е най-добрия приятел на този,по който губя ума и дума и съм обсебена от него. Струва ми се странно. Уж ще излизаме за да говоря и да не съм объркана,но съм сигурна че след този разговор ще съм дори повече. Какво ли да му кажа? Дали ще каже всичко на Хари?

- Ало?

- Готова ли си?

- Разбира се,къде да те чакам?

- Пред хотела,обувам се и идвам!

- Добре,чакам те.

Побързах да взема цигарите си и слязох пред хотела. Не след дълго го видях да идва насам,спъна се от огромния килим във фоайето и се засмях леко. След като тръгнахме мълчахме през целия път и отидохме до едно близко кафене,в което се събирахме всички.

- Е?

- Е?

- Какво става с теб Ема? Не те виждам никъде,нито излизаш нито нещо.. Започнах да се тревожа за теб.

- Знам Лиам.. Просто ми е доста объркано. Както знаеш .,преди време Хари ми каза всичко,което изпитва към мен ,но не му отвърнах на чувствата. Той се промени. Страхувах се именно от това и в размисли и среднощни бодувания в мисленето на хиляди неща ,които да му кажа за да не се променя -отключих чувства към него. Беше късно. Той не даваше никакъв признак на любов към мен,подминаваше ме като пътен знак,безразличието му нарасна ,а мен ме убиваше.. Превърна се в това,към което се стараех никога да не бъде.. Просто в момента ми е трудно. След всичко ,което стана с Дейвид се страхувах че може би и той ще ме нарани,страхувах се че и той ще се държи по този начин и явно бях заслепена към това ,което може би наистина е чувствал към мен..а сега всеки пламък в душата му е угаснал Лиам.. Забрави ме толкова бързо,не съм сигурна че е останало нещо от мен в него. Просто седя всеки ден и се чудя "той обича ли ме" , " дали е готов да изпита същото към мен" , "дали е готов да ме обича" и след всеки един въпрос в главата ми аз се побърквам. Никога не е тихо,не е и толкова лесно да побереш толкова въпроси ,размисли,емоции в една кухина.

- Виж ,знам че не ти се вярва особено, но съм сигурен че не е угаснало нищо при него..Не захвърляш ей така всичко ,което си градял. Просто на него му е било трудно ,защото той никога не бе изпитвал нещо към някого... Разбирам го напълно,разбирам и теб. Защо не му даде шанс? В крайна сметка няма как да разбереш без да опиташ.. Той е добро момче Ема и се притесняваме всички за него,защото това което е сега -не е той.