-....Искам да си дадем малко време..
- Късаш ли с мен?!
- Не. Просто искам малко време.
- Аз те обичам много..
- Ема и аз те обичам,но просто..Ох махам се..
- Чакай! - обърна се и ме погледна. Личеше си,че го боли. По погледа.. Очите му бяха леко претворени и ходеше унило към мен.. С не желание. - Кога ще те видя отново?
- Аз съм си в нас. Когато искаш ела, но просто сега не искам да те виждам.
- Как така не искаш да ме виждаш? Искаш да се махна от теб,да се разделим? Това ли?
- Явно е прозвучало грешно..Сега не искам да те виждам,на момента..,но изгарям за теб. Просто искам да си моя Ема разбираш ли? Не искам да те докосват ,не искам да те гледат дори.. Знаеш ли колко е ужасно единствения човек,когото обичаш да го видиш с някой друг? Не нали..
- Но аз съм твоя.. Винаги съм била и винаги ще бъда! Няма да забравя ей така всичко през което сме минали. Ти ме изгради скъпи,на теб дължа всичко!
- Не си моя Ема,не си! Щом позволих друг да те целуне означава че аз не ти давам нещо,което друг може.
- Виж,не беше точно целувка. Щях да ти кажа,но тогава те чух как пъшкаш и.......
- Обичам те. Няма да ти изневеря никога. Чуваш ли? - придърпа ме към себе си и ме прегърна,като ме стисна силно и си пое въздух. Пусна ме за секунди и сложи шепите си на лицето ми. - Бих ти простил всичко. Тези очи искам да ги гледам всеки ден!
- Съжалявам,че целунах Хари...не знам какво ми стана..
- Шшшш ,спокойно..не плачи. Разпадам се,като видя сълзи в очите ти. Хайде да забравим за това и да отидем в нас? Нашите ни чакат.
- Господи,забравих. Ела да се оправя горе и ще отидем.
Завърших с грима,облякох се и тръгнахме.
------------ 10 минути по-късно--------------
Започнах да отключвам вратата на къщата си.
- Как може да забравиш шибаните дрехи??
- Какво да направя,нали се сетих поне..
- Да,като бяхме на улицата на моята къща Ема. Моята.
- Добре де какво толкова е станало? Ето взех ги ,отмести се и тръгвай.
- О аз да тръгна?
- Ами хубаво стой тук,аз отивам при майка ти.
- Добре де тръгвам.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Just...i love you..and it's killing me
Ficção AdolescenteЩастлива си. Успяваш да го направиш,но това не е всичко. В един момент живота ти се срива и най-голямото ти щастие се превръща в най-голямата тъга,а най-голямата тъга в най-голямата ти сила. Ставаш безчувствена. Дали ще намериш някой,който да те изв...