Foreegan School: 1.Forgotten (Bulgarian Version)

Prologue.

- Честит рожден ден, Али! - каза най-добрата ми приятелка Ребека стоейки на стълбите пред училището, и ме прегръща.Подава ми красива кутия.

-Не е нещо особено,но се постарах.-казва тя и ми се усмихва.

В кутията откривам рамка със всички наши снимки,които бяха наистина много.Постарала се е.Очите ми се просълзяват.Прегръщам я толкова силно,че и двете оставаме без въздух за кратък момент.

-Благодаря ти Беки.За всичко.Че си до мен.Че винаги ме подкрепяш.-прекратявам прегръдката и виждам сияещата и усмивка.Междудругоро къде е Ед?
Ребека започва да се оглежда - Ето го. Запъхтян както винаги....

-Здравейте!-казва бързо той.

Едуин. Доста висок и слаб, с няколко пиърсинга по лицето, които стояха добре на извивките на лицето му, на сивите очи и черната коса. Запознахме се в детската градина, когато той повърна броколите си върху мен.

Той се приближава бавно към мен,прошепва на ухото ми едно чувствено "Обичам те...".След това повдига глава.Поглеждам невероятните му сиви очи.Невероятно меките му устни.По изражението му се чете любов.Тогава хваща лицето ми и ме целува толкова бавно,че усещам студеният  пиърсинг на устната му.
Всъщност сме нещо като... гаджета. Нещо като...Той ме обича.Знам го.Но аз не съм особено сигурна дали аз изпитвам точно същото...
-Надявам се да нямаш нищо против да получиш двата си подаръка довечера?-каза той и прехапва устната си.
-Два?-казах объркано.
Тогава той ми намигна и ме целуна по-възможно най-страстният начин. Наистина трябва да изясня чувствата си.

-Ам.Ехо?Отвратителни сте.-каза Ребека с отвращение.Засмяхме се.

-Надявам се да не прекъсвам блуткавият ви момент. - мразя този глас...

Британи Нелсън - силиконова кукла, с по големи цици от главата ми и руса коса. Или по-добре да кажа - слама.

-Е, Алииша...Разбрах,че днес имаш рожден ден ...

-Британи,ако отново ще се заяждаш...- казва Ребека с раздразнение.

-Не!Не!Чух също и за сестра ти...Как е тя?

-Британи, изчезвай ако не искаш да си имаш работа с мен! - каза Ед.

-Добре, любящо гадженце. Махам се. Само исках да попитам...Рака е ужасна болест...Колко дни и остават?

Край! Прекали!Писна ми от идиотските и подмятания.Точно на рожденният ми ден.Да говори така за сестра ми... Единственото което успявам да направя е да я погледна в очите. Защо просто не умре?!?!?

В този момент от устата и очите и започва да тече кръв и тя се строполява на земята.