Fallin'| Corbyn Besson

21

Corbyn's POV

Отново дойде понеделник, което значеше, че трябва да се върна в училище. Не бях особено щастлив от този факт, по простата причина, че щом не съм с Кайли, ще трябва да се движа сам. Поне се бях оттървал от прекалената показност, която искаше да покаже. Но това не променяше факта, че щях да се разхождам като някой аутсайдер. Всъщност, бях такъв. Но това не означаваше, че ми харесва.

Щом се събудих, побързах да се приготвя. Облякох бежов суитшър и бели скъсани дънки - нещо, което напълно си противоречеше с начина, по който се обличах напоследък. Оправих набързо косата си и слязох долу.
- Уау... Брат ми облечен с нещо, различно от черно! Имаме напредък. - Ашли възкликна подигравателно.
- Добро утре и на теб, сестричке. - казах и целунах косата ѝ. Направих същото и с майка ми, която се усмихна щастливо. Вчера с нея успяхме да си поговорим и бяхме успели да оправим някой неща между нас.

Веднага след закуска, Ашли се качи в колата ми и заедно отидохме в училище. Още щом слязох, десетки очи погледнаха в моя посока и се започнаха шушукания. Зачудих се какво ли е разказала Кайли? Но реших, че просто ще се усмихна и ще продължа на пред. Не ми пукаше. Достатъчно слухове се бяха разпространили през последните няколко месеца.

Отидох направо към шкафчето си и извадих учебниците си по математика. Усетих потупване по рамото си и щом се обърнах, устните на Кайли веднага се докоснаха до мойте.
-Какво правиш по дяволите! - казах и я отблъснах.
- Какво? Не мога да целувам гаджето си ли? - тя се престори на изненадана.
- Сериозно ли? Кайли, скъсахме. Моля те, остави ме на мира. - отвърнах ѝ и се опитах да си тръгна, но тя и двете ѝ приятелки препречиха пътя ми. - Какво искаш?
- Теб. Знаеш, че си мой и няма да се откажа лесно от теб. - отвърна. Засмях се.
- Съжалявам, но няма как да стане. Приключих с теб.

Проправих си път между нея и едната ѝ- Андреа  и влязох във стаята по математика, все още усмихвайки се гордо. Сега не беше момента, в който трябва да изглеждам уязвим. Всеки ден си напомнях, че Конър в далеч и щом приключих взаимоотношенията си с Кайли, нямаше какво да ме дърпа назад. Скоро щях да си намеря работа, и да се изплатя на Конър.

Часовете минаха бързо и беше време за обяд. Излязох от стаята по физика и Джона ме посрещна на вратата.
- Какво става? Защо в петък избяга така? Майката на Зак беше приготвила вечеря, всички празнувахме там. Трябваше и ти да дойдеш. - Рече той. Двамата стояхме до шкафчетата.
- Не бях в настроение. Скъсах с Кайли и имах нужда да остана малко на саме. - излъгах. Нямаше да му кажа, че съм се напил или как се озовах в стаята на Даяна.
- Оо... Съжалявам. - Той ме потупа по рамото окоражително. - Тя не беше за теб. Ще намериш много по-добра.