Fallin'| Corbyn Besson

42

Corbyn's POV

- Херън? Къде е Херън? - тренера се развилка в съблекалнята. Мачът започваше след по-малко от десет минути, но от Зак нямаше и следа. Не се беше появил и на училище.

- Ясно...малкият лигльо няма да се появи. - Въздъхна той ядосано. - Спенсър, ти заемаш мястото му. Бесън, ти си капитан. - той ми хвърли капитанската лента. - А сега отивайте и ги размажете! - извика ни той. Наддадоха се викове из съблекалнята, след което всички излязохме.

На игрището всичко беше дори по-силно. Усещаше се напрежение, повече от нормалното. Не знам дали само аз го усещах. Притеснявах се за играта, за Зак, за партито...

Как се очакваше да бъда капитан, като не знам къде е най-добрият ми приятел? Нито пък какво щеше да се случи на проклетото парти, за което Даниел не спираше да настоява.

Играта започна. В първата част отбора ни владееше топката през почти цялото време. Но, щом веднъж попадна във владение на другия отбор, всичко пропадна.

Всеки път, щом топката беше пред краката ми, се опитах да я вкарам във вратата. Опитвах се да вкарам цялата си тревога, цялото си притеснение за Зак в играта. И успях да вкарам веднъж.

Но не беше достатъчно. Без Зак, бяхме прекалено разхвърляни. Беше ми трудно да организирам отбора. Особено с всичките ми останали проблеми.

И загубихме. Резултатът не беше задоволяващ, единственият гол беше моят. Другият отбор - бяха вкарали три. Виках постоянно в опит да накарам останалите да ме слушат, надвиквах се дори със съдията и треньорите.

Целият отбор беше бесен. На себе си, на треньора, на Зак, на мен. Бяхме загубили, а това не влизаше в плановете на гимназията ни.

Нито пък в моите. Не и докато Даяна беше в единя край на публиката. А баща ми и брат ми - в другия. Знаех, че те следят всяко мое движение. И щяха да посочат всеки един грешен ход.

Скоро този гняв се пренесе в дома на Сийви. Даниел се беше погрижил да има достатъчно алкохол, който да притъпи разочарованието от загубата поне малко. Както винаги, имаше от всичко и по много. Но не бях сигурен дали и целият алкохол на света щеше да ни подготви за яростната лекция на тренера, която ни очакваше в понеделник. А за мен - укора на баща ми и подигравките на перфектният ми брат.