Fallin'| Corbyn Besson

17

Corbyn's POV

Перфектно. Това е думата, която с която можеш да опишеш семейството ми. Винаги са ни казвали, че сме за пример. През всички тези години, живеехме щастливо - аз, майка ми, баща ми, Ашли и брат ми - Джордан. Дори миналата година, когато започнаха  проблемите ни, дори приятелите ми не знаеха. Успяхме да запазим тази илюзия.

Всеки си знаеше ролите перфектно и ги изпълняваше, както вкъщи, така и пред обществото. А аз, като най - голям от всички ни, бях най-примерния. И за това, майка ми беше повече от шокирана, когато откри алкохола и цигарите в стаята ми. А това, което се случи днес я съсипа дори повече. Беше изненада дори и за мен.

Малко след като си тръгнах от училище, получих обяждане от майка ми.
- Къде си, Корбин? - попита тя с притеснение.
- В училище, защо? Случило ли се е нещо?- отвърнах ѝ.
-Ти ще ми кажеш? Защо ми се обади не познат, за да ме предупреди, че полицията ще дойде у нас? Това някаква шега ли трябва да е?

Мамка му, какво беше сгафил Конър?
- Да, вероятно са се объркали. Или просто някой от футболния отбор иска да си направи шега. - отвърнах ѝ и се засмях нервно.
- Надявам се, да е така. Защото знаеш какво... - прекъснах я.
- Да, да мамо. Знам. Спокойно. - отговорих ѝ, но ужасния ми късмет отново се появи. Точно след като приключих да обеждавам майка си, се чуха полицейски сирени.
- Какво е това? Корбин, какво се случва? - майка ми извика, гласът и примесен с яд, разочарование и страх.
- Ще ти се обадя след малко. - отвърнах ѝ и затворих.

Какво да правя? Дали си струваше да се опитам да избягам? Ако бях достатъчно бърз можеше да се обадя на Джона или Даяна. Щяха да измислят нещо. Или просто да стоя тук и да чакам да дойдат? Може би не са дошли за мен.

Преди да успея да реагирам, полицайте вече влизаха в двора. Само миг по-късно, двамата униформени бяха пред мен.
- Вие ли сте Корбин Бесон? - попита ме единя.
- Да, защо? Има ли нещо? - отвърнах му.
- Разбрахме, че сте приятел с Конър Уотсън. - кимнах. - Трябва да дойдете с нас, за да дадете показания. Също така имаме заповед за задържанети ви за нанасяне на лека телесна повреда.

Докато вървяхме към колата им, всички погледи се забиха в мен, а шушуканията започнаха веднага. Но в момента това ми беше най-малкият проблем - бях притеснен за реакцията на майка ми. Факта, че не знаеше за всичките ми сбивания през последните месеци също не би помогнал. Конър беше накарал всички да си мълчат. Кой ме беше издал?