Fallin'| Corbyn Besson

2

Diana's POV

Сутринта бях събудена от крясъци. Огледах се из стаята сънено, търсейки от къде идваха. Можех да разпозная ядосаният глас на майка ми, както и Даниел, които се опитваше да не вика.

- Какво се случва? - промърмори сънено Лиз, и ме погледна объркано. Снощи беше останала тук. Това беше нещо като традиция още от както бяхме на 11. Лиз оставаше тук предишния ден, и на първия учебен ден се приготвяхме заедно, и двете, заедно с Даниел отивахме в училище. Миналата година Зак също се присъедини към нас - все пак с Лиз бяха заедно.

- Вероятно родителите ми са се прибрали и са разбрали за партито. - отвърнах ѝ и станах от леглото. Слязох долу, за да видя какво се случва.

- За кой път се прибираме в тази кочина? Колко пъти още ще получаваме обаждания от полицията посред нощ? - майка ми крещеше. Даниел даваше всичко от себе си да стой спокоен.
- Беше последния ден от ваканцията, следващата година заминаваме за колеж! Кога отново ще мога да събера всичките си съученици? - обясняваше брат ми.
- Не е това начина, Даниел! - майка ми продължаваше да вика, а баща ми се опитваше да я успокой.
- Мамо, не беше нещо голямо. Полицайте бързо изгониха всички. - опитах се да защитя брат си. Баща ми ме погледна сериозно, знак, че трябва да замълча.
- И ти ли, Даяна? И ти ли си била част от това произшествие?

Даниел се опита да подтисне смеха си от начина, по който майка ми нарече партито му.
- Не, мамо аз- започнах, но тя ме прекъсна.
- Край! Не искам да ви слушам! И двамата сте наказани! От днес ще имате вечерен час - 8 часа. Никакви оставания при приятели, никакви извинения за проекти. И Даниел, кажи на момчетата, че една седмица няма да репетирате. Нямаш право да отиваш в гаража. А сега ми дай ключовете от там. - майка ми заяви.
-Но... - двамата с брат ми се възпротивихме, но това само ядоса майка ни допълнително. Даниел въздъхна и ѝ даде ключовете от гаража, а аз тръгнах обратно към стаята си.
- Днес ти оставям колата, но довечера ще ми дадеш и ключовете от нея. Остани още малко, трябва да поговорим. На саме. - беше последното, което чух преди да вляза отново в стаята си.

- Разбрали са за партито, нали? - Лиз попита. Кимнах ѝ и взех дрехите си. Влязох бързо в банята и се облякох, оправих косата и грима си и се върнах в стаята, където все още ме чакаше най - добрата ми приятелка. Тя се беше облякла.
- Хайде. - промърморих и двете излязохме. Зак и Даниел вече ми чакаха пред колата на брат ми.