Fallin'| Corbyn Besson

31

Corbyn's POV

-Беше ни приятно да пеем за вас! Надявам се и на вас да ви е харесало. Ще се видим скоро! - каза Джона, след което се чуха ръкопляскакния и поздравления. Макар и в началото да не исках да съм тук, сега бях щастлив, че се съгласих. Едва ли има чувство, което можеше да ме направи по-щастлив.

Насладата, удоволствието, което чувствах на сцената, не можеше да се сравни с нито една от глупостите, които правех лятото. 

Усмихвах се на публиката, стараейки се да запомня всеки детайл от щастливите им изражения. Джак ме потупа по рамото и ме върна в реалността. Свалих китарата от рамото си и заедно с момчетата отидохме на бара, където ни чакаха Лиз и Даяна. Уверих се, че изглеждам спокоен, преди да стигна там. Нямаше да им дам удоволствието, да видят, че съм щастлив. Нито те, нито аз го заслужавах.

- Бяхте невероятни! - Извикаха двете в един глас. Лиз скочи на врата на Зак, които за малко да падне и изпусна патериците си. Даяна само ме прегърна и целуна бузата ми.
-Да, беше страхотно. - Възкликна Даниел.

Скоро малкият кръг, в който се бяхме подредили се оживи много, а често се появявяха хора, които ни поздравяваха. Определено ми харесваше всичко това.
- Добра работа, момчета! - Зад нас се чу непознат мъжки глас. Мъжът, последван от жена, дойдоха до нас. Мъжът потупа Джак по рамото с усмивка. - Радвам се най-накрая да ви видя тук, на сцена.
- Благодаря, чичо. - Отвърна му Джак.
-Да, беше добре. Но кога ще си получим парите? - попитах. Всичко ме погледнаха лошо.
-Корбин! - Даяна ми се скара и удари ръката ми.
-Какво? Максим ми даде срок. Трябва да се изплатя до пет дни. - отговорих им. Даниел поклати недоволно глава.
- Ще ви платя, Корбин. Не се притеснявай за това. - Отвърна мъжа. Кимнах, а измежду нас настана неловка тишината.
- Е, кои са двете дами, които ви придружават. - попита жената, за да разведри обстановката.
-Елизабет, приятно е. Но моля, наричайте ме Лиз. Гадже съм на Зак. - представи се Лиз с усмивка.
-Аз съм Даяна. Сестра съм на Даниел и... гадже на Корбин. -включи се и Даяна, изричайки не сигурно последната част. Усмихнах ѝ се леко и я прегърнах.

Следващите няколко минути говорехме с тях, предимно за музиката. Изненадващо беше, че те разбираха доста за това. Но лошото беше, че ме гледаха осъдително. За това и не говорех много.

-Корбин, ела за малко. - Появи се Кайли отново и ме задърпа на някъде. Приятелите ми бяха потънали в разговора и едва ли забелязаха.

Diana's POV

Преди няколко минути, Корбин изчезна някъде с Кайли. От тогава никой не го е видял.
- Къде отиде гаджето ти?-попита лелята на Джак, гледайки ме осъдително.
- Излезе. Аз... ще го потърся. - отговорих ѝ.
- Не знаеш къде е? - продължи тя. Поклатих отрицателно глава.
- Ди, отиди и го викни. Ще ви чакам в колата. - Намеси се брат ми.

Излязох от заведението през задния вход. Предполагам, че е там. Оказах се права.

Двамата бяха в другия край. Изглежда Корбин не беше доволен, а Кайли се смееше. Не знам какво ставаше, но трябваше да го спра. За това тръгнах отново към тях.
- Хей, Корбин. Да тръгваме. Брат ми ни чака в колата. - Казах, привличайки вниманието им. Кайли въздъхна, но веднага възвърна доволното си изражение.
- Добре, скъпа. Да тръгваме тогава.

Това, за което си бяха говорили, беше растревожило Корбин. Колкото и да се опитваше да го прикрие, си личеше.

- Сериозно ли, Корбин? Защо трябваше да искаш парите? Не мисля, че беше нужно. Правим това за теб, няма да останеш без парите! - Джак рече, веднага щом се стигнахме до паркинга. Корбин просто го под мина и се качи в колата на Даниел.
- Какво му става пак? - Лиз ме попита. Повдигнах рамене и също се качих в колата, а Даниел ме последва.

В началото се чуваше единствено радиото. Предвид разтревожения вид на Корбин, не исках да казвам нищо. И брат ми също го беше забелязал. Но все пак реши да наруши тишината, отправяйки въпрос към мен.
- Ди, реши ли дали ще идваш с нас следващия месец? Или ще замъкнеш Лиз и Ашли вкъщи отново?
- Ъм.. не знам. Знаеш, зависи от училище. - отговорих му.
- Да, с Дая ще дойдем. - обади се Корбин.

Скоро паркирахме пред дома му. Той слезе от колата.
- Дая, ела с мен за малко.

Макар объркания поглед на Даниел, тръгнах след Корбин. Той хвана ръката ми и влязохме. Корбин продължи към стаята си, но щом чуме гласа на майка му, спряхме.
- Боже мой, радвам се най-накрая да ви видя заедно. - Тя дойде и ме прегърна. - Знаех си, че все някога ще се съберете.
-Мамо, остави ги. - обади се Ашли от дивана.
- Имам идея! Даяна, защо не дойдеш на вечеря другия петък? Тъкмо ще можеш да ми разкажеш, как синът ми най-накрая е събрал смелост да ти признае. - усмихна се тя. Корбин завъртя очите си раздразнен, но не каза нищо.
- Не си правила нищо такова за Кайли. - Отбеляза Аш.
- Да, тя защото не я харесвах. - отвърна. - Но Даяна е като част от семейството.
- Благодаря, госпожо Бесън. Ще си помисля.

Корбин стоеше все така сърдито до мен.
- Даяна, мисля, че трябва да тръгваш. Даниел те чака. - каза той и пусна ръката ми. Кимнах и се сбогувах със семейството.
-За какво те викаше? - Даниел ме попита.
- Другата седмица съм на вечеря със семейството му. - отвърнах му. Даниел ме погледна недоволно, но можех да видя и, че е щастлив от това.