Fallin'| Corbyn Besson

27

Diana's POV

Не знам дали не сгреших, приемайки предложението на групата. Да, планът им беше добър, но това не беше достатъчно добър, за да успеят да убедят Корбин. Въпреки че Лиз и Зак цяла вечер ме убеждаваха упорито, накрая се примираха с всичките ми възражения. И днес трябваше да убедя Корбин. Не очаквах, че ще е лесно. Нито пък предполагах колко опорито е гаджето ми.

Мое гадже. За това се представяше той. Всеки, които го попиташе какви сме, получаваше един и същ отговор. " Нейно гадже. А сега се разкарай от пътя ни.", след което хващаше ръката ми или обвиваше своята около кръста ми и заобикаляше всички. Днес съучениците ми бяха успели да осъзнаят случващото се. Цялото училище вече беше разбрало, че всеизвестния Корбин Бесон и близначката на Даниел Сийви са заедно. Освен факта, че името ми беше рядко споменавано ( всички предпочитаха да се обръщат към мен със сестрата на Даниел), ме дразнеше и това, че изведнъж всички решиха, че могат да се месят между мен и Корбин. Беше едва втори ден, а вече се предавах.

- Успокой се, братле! Не съм тръгнал да ти крада момичето. Не си прося боя нито от теб, нито от Даниел. - Един от съотборниците му се засмя и потупа рамото му. Корбин го изгледа лошо и подмина. Щом влязохме в стаята по Испански, двамата подминахме мястото ми. Всъщност, седнахме на мястото на брат ми. Лиз се обърна към мен, за да възрази, но щом видя намръшеното изражение на момчето до мен, се отказа.

- Какво ти става? Не сме се разбрали за това! - прошепнах му.
- Нищо. Просто ме дразнят всички тези любопитни очи. - Отвърна ми той. За разлика от мен, говореше нормално. И това привлече още повече внимание върху нас. Завъртях раздразнено очи и се обърнах отново напред.

Скоро брат ми също се появи. За моя изненада просто седна до Лиз, без възражения.

Целият ден премина така. По необяснима за мен причина, пъстроочкото беше много раздразнителен. Всяка не беше спал с дни. Дори, за моя изненада, настоя да ядем отвън. Не при останалите, не в библиотеката. На вън.

- Корбин, какво ти става днес? - извиках му, когато бяхме вече пред училището.
- Нищо. Казах ти вече. Остави. - Рече той. Погледът му беше забит в земята и подритваше камъчета на земята.
- Нещо те тревожи, разкажи ми. Знаеш, миналите няколко пъти това помогна. - хванах ръката му и го погледнах нежно. Не мога и да си представя през какво минаваше този път. През последните няколко дни изглеждаше самоуверен и спокоен. Сега беше пълната противоположност - свит, точно като първите дни след като разбра за връзката ми с Макс. С единствената разлика, че сега беше твърдо решен да покаже на света, че съм с него.
- Не се опитвай да ме убедиш! Не си и помисляй, че ще успееш да ме накараш да ти кажа. Не забравяй, че не си ми истинско гадже, правя всичката тази лудост само заради теб. За всички ни ще бъде по-добре, ако стоиш далеч от личните ми проблеми. - Рече той сърдито и тръгна към колата си. Извиках го, но той не отвърна. Въздъхнах и седнах на пейката зад мен.

И точно в най-неподходящия момент, русото бедствие се появи. Този път клонингите ѝ не я следваха.
- Проблеми в рая ли виждам? - попита тя насмешливо и погледна към отдалечаващия се Корбин.
- Не. - отвърнах ѝ.
- Може би направи грешка когато скъса с мен. Изглежда не можеш да го направиш щастлив. - тя ми се усмихна самодоволно.
- Кайли, моля те. Всичко знаем, че между вас никога е нямало нещо истинско. - засмях се на среща ѝ. - Поне мен наистина ме е грижа за него. Ти искаше само да се възползваш от нарастващата му слава в училище. Миналата година  пробваше да се добереш едновременно до брат ми и Джона, нали помниш? А седмица по-късно отстраниха и учителя по английски заради теб. - отговорих и влязох отново в училище, точно на време за последния ми час. След това имах допълнителен час по фотография.

Днес нямах мотивация за това. Попринцип обичах фотографията. Но днес бях в кабинета с нежелание. Нямах търпение да се прибера вкъщи. Вероятно щях да се обадя на Лиз и да ѝ поискам съвет. Тя имаше повече опит от мен във връзките. А и със Зак често се караха.

От друга страна, това беше единственото място, където щях да бъда без Корбин, без приятелите ми или Кайли. Може би нямаше да е толкова зле. А и днес щяхме да получим първите си практически задачи.

След последния час, влязох в кабинета и поздравих учителката, след което седнах на мястото си и се започнах да настройвам камерата си. Скоро стаята се напълни и мисис Стюарт започна да преподава теорията и да обяснява задачата. Но беше прекъсната от внезапно влизане в кабинета. Всичко вперихме погледи там и разбира се, че беше гаджето ми.
- Каква чест да ви видя отново в часа ми, господин Бесон. - мисис Стюарт се обърна към него. Той ѝ отвърна просто с една от усмивките си и простичко "Да". Корбин след това дойде до мен и свали камерата от врата си, поставяйки я на чина.
- Съжалявам за преди малко. - прошепна той и се огледа из стаята.
- Сериозно ли? Няма да се разминеш с едно извинение. - отвърнах му и погленнах отново напред.
- Обещавам, че ще ти се реванширам. След училище ще отидем някъде, където поискаш. Можеш да поискаш от мен каквото и да е. - заяви и целуна бузата ми. - Стига да е по силите ми.

Засмях се, като в главата ми се зароди идеята какво точно да поискам. Може би беше много, но си заслужаваше да опитам.