The light

~4~

Жената която сънувах ми беше много позната. В съня ми ние вечеряхме и си говорихме, че се радваме, че сме заедно. Започнах да я рисувам. По време на рисуването ръката ми започна да трепери. Никога не беше треперила така, но аз успях да я нарисувам що-годе добре. Майка ми се беше прибрала. Влезе в стаята ми.

- Какво правиш? Много е късно?
- Нищо интересно.
- Учиш ли?
- Неее. Рисувам.
- Мога ли да видя.- когато ме попита дойде до бюрото ми и видя рисунката.
- Рисувам една жена която сънувах.-казах аз. Тя не каза нищо. Беше в малък шок по неизвестна за мен причина.- Мамо, всичко наред ли е?
- Какво сънува с тази жена.
- Сънувах, че вечеряме и тя ми казва, че се радва на това, че сме заедно?-започнах да се обърквам.
- Това не е възможно. Та последно я видя, когато беше на 6 месеца.
- НА КОГО? Познаваш ли? Ще ми обясниш ли какво става?
- Утре ще се прибера по-рано ѝ ще ти обясня.
- Какво ще ми обясниш?
- Връзката ти с тази жена!
- Връзка? Каква връзка?
- Лягай си! Ще ти обясня утре на вечеря заедно с баща ти.
- Искам сега!

Тя излезе от стаята без да каже нещо. Какво се случваше? Каква връзка? Как си спомням жена която не съм виждала от 12 години? И защо се появи в съня ми? Знак ли е? Какъв знак? Много съм изморена, но се появяват все повече въпроси и не ми дават мира. Реших да си пусна ASMR клип. За жалост той не помогна. Обърнах се на другата страна и започнах да оставям белег на възглавницата от сълзи. Защо винаги крият нещо от мен? Не съм ли част от семейството? Кога ще ме питат как съм? Кога ще ми дадат малко свобода? Умръзна ми. Неусетно заспах.

*На сутринта*

- Елиис ставай.- привикан ми се мама от другата стая
- Защо ме събуди толкова рано.- раздразнена отидох в другата стая. Раздразнеността веднага се промени на учудване. Баща ми си беше вкъщи, но аз не бях много щастлива от този факт.- Здрасти, тате!
- Как върви училището?
- Добре съм, благодаря...Сега ще ми обясните ли защо е събудихте толкова РАНО?- ядосано попитах аз.
- НЕ НИ ПОВИШАВАЙ ТОН!- изкрещя ми майка ми, но аз я игнорирах
- ИСКАМ ОТГОВОРИ!
- ДОСТАТЪЧНО! ЩЯХМЕ ДА ТИ ОБЯСНИМ, НО ЯВНО ЩЕ ИЗЧАКАШ ДО ВЕЧЕРЯ.- включи се и баща ми.
- НИЩО НЕ РАЗБИРАМ! ЗАЩО КРИЕТЕ ТАЙНИ ОТ МЕН?- тъжно попитах аз. След което се заключих в стаята си.

Часът беше 6:00, а аз попринцип започвам да се оправям в 6:45. Поплаках си 15 минути. Спрях да плача и започнах да се оправям. Не ми се седеше и секунда повече тук. 7:10 часа е аз вече съм готова. Направих стаята си кочина. Заключих вратата и тръгнах.