The light

~9~

*Гледна точка на Ник*
Наистина я чух?От къде ме познава? Защо....

-Ниик, какво чу?- прекъсна Никол мислите ми.
- Ще отида да питам Кейт- каза Елис
- НЕ! Тя...тя ми разказа за случая с брат ѝ.
- Ник трябва да тръгваме. Ще отидем при Олив.- каза объркано близначката ми
- Тя добре ли е?-попита Ели
-За щастие да. Две-три рани по тялото и една на челото-отговори ѝ тя
-Кога тръгваме?
-След 3 часа..
-Какво? Но аз трябва да...-
- Да?-попита ме Никол
- Няма значение!
- Ник, ти ми помогна когато бях тъжна. Сега е мой ред.- каза ми тя и ми подаде кръгла кутийка с лавандула.-помага за стреса
-Благодаря!- казах и я прегърнах.
- Вие сте перфектната двойка най-добри приятели. Дори аз не споделям толкова с приялки- каза Никол и погледа ѝ се заби в пода
- Оу, ела тук-каза Ели и я прегърна
- Ели, можеш ли да ми дадеш някаква социална мрежа или телефон на...К-кейт?- попитах аз опитвайки се да не показвам емоции?
- Да, разбира се- и ми даде Инстаграма и телефона ѝ

*30 минути преди полета*

Не мога да спра да мисля за случката днес. Ако въобще мога да го нарека така. Започвам да си мисля, че си въобразявам. Тя не го издаде по никакъв друг начин. Ръцете ми треперят зверски когато се опитвам да я последвам във Instagram. Не искам да и давам знаци, понеже не мога да преценя какво изпитвам към момиче, което познавам от едва 3 часа. Бяхме сами само за десет минути, а едно изречение, което се произнася за няколко секунди ме кара да мисля за него няколко часа. Ник въобразяваш си. Тя не каза това! Ти чу грешно. Ако го беше казала щеше да почервенее като домат или пък да ми докосне ръката или пък да се доближи. Знам, знам говоря си в 3-то лице. Съжалявам навик ми е.

*15 минути по-късно*

Качваме се в самолета. И единственото празно място което е останало е на последния ред до едно момиче което беше със слушалки и гледаше през прозореца. Косата ѝ ми беше позната. Аз седнах до нея и тя се обърна. Това беше...КЕЙТ!

- Здрасти, Ник - не звучеше никак учудена
- Здравей!
- Как си?-каза и след това
- Добре!- казах и тя доближи лицето си. Обърнах главата си напред. А самолетът беше празен. Какво се случваше? Кейт постави глава върху рамото ми и започна да отваря и името ми.
- Ник, Ник...
- НИК!- Усетих как някой ме удря за ръката и разбрах, че всичко е било сън.
- Ник виж гледката-кяза мама която седеше зад мен на самолета.- А, ти, Никол не го удряй повече така.

* В хотела*
Всички си подредихме багажа и естествено аз съм в стая с Никол.

-Ник мога ли да те попитам нещо?
-Не, няма да ти дам да преписваш на контролното по математика, когато се върнем!
- А не. Няма да ми е нужно. Въпроса мКои е защо повтаряше името Кейт докато спеше в самолета?
- О не знам сигурно съм сънувал момента, в който ми сподели за брат си.
- Ник, мен не можеш да ме излъжеш. Аз съм ти близначка и имам същите навици като теб. Повтарям имена само като съм мислила за въпросния човек с часове или дни. Какво ти каза?
- Нищооо.
- Ниииик!
- КАКВО?
- Кажи ми. Знам, че ще се почувстваш по-добре.
- Дори не знам дали ми го каза.
- КОЕ?
- ЧЕ Е ВЛЮБЕНА В МЕН!
- Наистина?Как? Защо?
- Най-вероятно ми се е прочуло, понеже не се изчерви. Ако не ми е дала признаци, значи аз греша.
- Не можем да бъдем сигурн
- Секунди след това получих обаждане от непознат номер!