Дарбата

Глава 2 •О,Не•

     - Добро утро- чух мъжки глас, но не се усетих
- Искам да поспя още малко Ви, моля те- отговорих сънливо
- Съжалявам да те разочаровам, но не съм приятелката ти - каза непознатият
Отворих очи и подскочих от леглото. Това беше той! Избягах от стаята, но се спънах, паднах, ударих си главата и припаднах.
     Събудих се на напълно непознато място. Повдигнах се и се огледах. Пред леглото имаше стативи с платна, а по стените картини. Докато се взирах в една недовършена, но много красива картина чух как някой идва. Това не ме притесни, а точно обратното - започнах да се втречнвам все повече и повече. Спокойствието ми обаче се наруши, когато човекът, който чух да идва влезе в стаята, в която бях аз.
- О, събудила си се. - каза човекът
- Надявах се да поспиш още малко, хибридите не припадат просто така. Сигурно си изморена. - добави той
- Ти. - успях да продумам само това. Бях ужасена. Това беше ТОЙ. Партньора ми. Как ме е...
- Перфектно, знаеш кой съм. Това ми спестява много обяснения. - каза той прекъсвайки мисълта ми
- Разбира се, че знам кой си. Ти си Никлаус Майкълсан. Маниакален убиец! - отговорих му без дори за се замисля преди да изрека думите
- Ауч. Това беше коравосърдечно. - каза той с несериозен, почти подигравателен тон
- Просто ме пусни да си ходя Никлаус. Намери си някоя друга и ме остави на мира. Няма да се разбереш с мен. Освен това аз никога няма да ти се подчиня. АБСОЛЮТНО НИКОГА! - изговорих на един дъх и вдишах
- Спокойно любов, ще си тръгнеш. Просто ще те посещавам. Не искам да ми се подчиняваш и определено няма да си намеря друга. Също може да ме наричаш Клаус. - каза той спокойно сякаш знаеше какво ще кажа.
- Не ме наричай „любов". И ще те наричам Никлаус. - изсъсках му аз
Не казах нищо повече. Станах от леглото, но още бях нестабилна и паднах...почти. Никлаус ме хвана преди да стигна замята.
- Наистина си много уморена. - каза с топъл глас.
На мен е ми пукаше какво казва, как го казва или защо го казва. Той е масов УБИЕЦ. Преди обаче да успея да кажа каквото и да е било - той ме хвана по-добре и ме занесе до стаята ми с вампирска скорост. Отново си отворих устата за да кажа нещо, но той се изпари от стаята за части от секундата след като ме остави на леглото.
- Ъъх - изсумтях ядосано без да усетя колко силно съм издала звука.
За щастие другите вече бяха будни и не съм ги събудила.
- Всичко наред ли е? Къде беше? - попита притеснено Ви.
- Ви, трябва да тръгваме. Трябва да се омитане от тук възможно най- бързо. Той ме намери. Въпрос на време е да намерят и теб.
- Какво имаш предвид ТОЙ те намери. Кой е ТО... - лицето и примря
- О, не - каза тя бързо с паникьосан тон
- Ще ни разкажеш по пътя. Трябва да тръгваме. ЗАГАЗИЛИ СМЕ! - привика се Ем от другата стая явно чула всичко.
- Как така загазиЛИ - попитах
- Доку що разбрах кой е партньора ми.- отговори ми уплашено тя
- Винсант Грифин - добави студено
- И ПАК~О,не - паникьоса се Ви
- Да се разкараме от тук - казах разтревожено
Трите грабнахме неразопакованите си багажи и побегнахме надолу.
- Здравейте, искам да върна картата за достъп за жилище „1433" - казах забързано на жената от предишната вечер.
- Искате да ви я пази хотела ли? - попита неразбираемо
- Не. Напускаме хотела и връщаме картата. - отговорих
- Ъмм, добре. Кога се очаква да се върнете за да подготвим жилището ви г-це Майкълсан? - потръпнах, когато изрече последните думи
- Извинете? - попитах я, а тя погледна сякаш ме разбра перфектно.
- Пентхауса е ваш. - отговори и ми се усмихна топло
-Ок. Тръгваме си. СЕГА. - каза Ем
- Хей... Елизабет. Може ли да те посъветвам нещо? - попита жената, която все още седеше пред нас, защото ние все още не бяхме се размърдали.
- Да.? - зачудих се
- На ваше място не бих ходила никъде. Те знаят всичко за вас. Къде живеете и т.н. Ако тръгнете няма да стигнете и до края на града. Освен това ще си спечелите гнева им. По-добре се върнете в жилището и си изкарайте страхотно на заленото училище.След това се притеснявайте.- прошепна ни с глас, който звучеше сякаш разказва приказка, а очите и все едно ни казваха „послушайте ме". Така и направихме.
Без да казваме нищо повече си грабнахме багажите, а аз взех картата за достъп. Качихме се по стълбите, но не усетихме кога стигнахме до жилището и влязохме.
- Е, кои стаи си избирате - пошегувах се, за да подтикна някакво настроение

Авторска бележка
Съжалявам, че качвам главата във вторник. Отне ми прекалено много време да я напиша. Успешна учебна година, но без зелени училища.;)