Дарбата

Глава 5 „Идваш, или да те принудя"

- О, страхотно! Сериозен психопат. Такава съм щастливка! - казах саркастично
- Радвам се, че мислиш така! - каза той игнорирайки сарказма ми
- Какво искате? ПАК! - изкрещях отчаяно аз
- Да поговорим. - Клаус продължаваше да ми отговаря дразнещо спокойно
- Нямаше да губим толкова време ако не бяхте избягали!. -гласът му почваше да звучи леко ядосан
- Добре - Ви се обади от мястото до мен
- Какво? - зачудих се
- Добре. Нека говорим и след това си тръгвате. - продължи тя спокойно
- Много добре. - Обади се и Илайджа
- Разбираме, че не сте активирали дарбите си?
- Да - отговорихме двете в един глас
- На ясно сте, че фамилиите ви са Майкълсан - продължи Илайджа
- Да - Каза Ви
- За жалост - довърших аз
- След като свърши екскурзията ви ще се преместите при нас. - каза все едно е чакал цял живот за да каже това
- В никакъв случай! - Изкрещяхме двете отново в един глас
- След като ни свърши „екскурзията" се връщаме у дома - казах аз
Клаус се засмя подигравателно.
- Да ти напомням ли, че си моя собственост, любов? - продължи да е дразнещ
- Да ти напомням ли, че ако искам ще избягам, в който и да е момент! - изкрещях пръстъпвайки напред
Встъпих назад, когато видях лицето му. Беше се преобразил във вампир.
- Това беше! - каза Клаус вече с нормално лице
- Ти идваш с мен! - настоя сочещ към мен
- НЕ! - нямаше да отида където и да е с този психопат
- Спокойно любов. Няма да те убия.- настоя той
-Не. - повторих си думите
- Идваш ли или да те принудя! - почваше да се ядосва
Изплаших се и встъпих с още една крачка назад. Огледах се и видях, че Илайджа и Ви ги няма. Преди да успея да се обърна към Клаус отново, той явно беше решил да ме принуди да тръгна с него.
- Ти си го пожела! - каза той и усетих колко близо беше до мен
Преди да успея да направя какво то и да е той ми счупи врата.