Глава 3 •Разбира се•

62 4 0
                                    

Неочаквано, отчаяния ми опит да разведря обстановката подейства.
- В същтност да. Нали днес щяхме да си избираме спални.- Каза Ви опитваща се да прикрие страха си
- Добре. Нека разгледаме?-Прошепна Ем още стресната
- Ще бъде по лесно да разгледаме картата. - Предложих аз
Вярно.-Заключи Ем
- Аз си избирам първата спалня на първия етаж - Казах аз показвайки стаята на картата
- Аз втората. - Каза Ем също показвайки
- Аз си избирам спалнята на втория етаж до фитнеса. - Каза Ви отново показвайки
Мина известно време. Ние бяхме в стаите си. Аз бях в джакузито четейки книга от телефона си. Винаги ми действаше успокоително. За жалост трябваше да свърши, защото след малко трябваше да отидем на вечеря. Събрахме се в хола 10 минути преди вечеря.
- Ок. Някой няма ли да каже нещо за това което се случи преди само няколко часа? Жената на рецепцията каза „Да си изкараме хубава на зеленото училище и след това да СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ" - ядоса се Ем
- Права си. Трябва да говорим за това.- Каза Ви
- Никлаус каза че ще идва даме посещава - Съобщих им с тих глас
- КАКВО - Извикаха в един глас Ем и Ви
- Какво имаш в предвид ще те посещава?! - Изкрещя ми Ем
- И защо не ни каза до сега - Допълни Ви
- Нямам представа какво има предвид и съжалявам, че не ви казах. - Отговорих аз
- После ще говорим. Трябва да тръгваме. Ще закъснеем за вечеря.
Слязохме долу с асансьора и влязохме в ресторанта на хотела, но веднага спряхме да се движим.
- Рзбира се. - Отчаях се аз
- Нали е казал че ТОЙ ще те посещава- паниката в гласа на Ви се осещаше от километри
- Не съм гладна. - Каза Ем обърна се и тръгна обратно към жилището
- И аз - Казах аз
- И аз - Последва ме Ви
Излязохме от ресторанта и се качихме в асансьора. Слязохме и отидохме в пентхауса. Отидохме в хола.
- Не, не, не, не, не, НЕ!- продължи да се паникьосва Ем
-Ако до сега Винсант не знаеше, че съм му партньор сега вече знае!-Продължи тя
Спокойно любов. Той знаеше. - Познат глас се чу от другата страна на хола
- Стига де - Дори не осетих какво говоря
- Ли, какво има?- Попита Ви, въпреки, че знаеше много добре

ДарбатаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora