Дарбата

Глава 4 •Спокойно любов•

- Разкарай се от тук! - Изкрещях
- Нямам такива планове - Отговори спокойно той
- Също, казах ти, наричай ме Клаус.-Довърши той
- Ли.! - Ем се обезпокои
- Ли!!! - Ви също
Най - на края се обърнах и видях Винсант и Илайджа седейки зад мен. Встъпих назад и се блъснах в някой. Обърнах се отново и видях Ем и Ви лежашти на земята сигурно припаднали. Бях се блъснала в Никлаус. Изплаших се и почнах да тичам назад, но се блъснах във две фигури. Веднага се сетих кои са те. Илайджа и Винсант. Паникьосах се и почнах да се оглеждам за нещо с което да се защитя или начин място от което да избягам. Та аз бях хибрид, който не е задействал нито върколашката нито вампирската си страна! Какво мога да направя срещу първороден хибрид, първороден вампир и могъщ вещер!?
- Спокойно любов. - чух Клаус близо до мен и осетих как краката ми омекват и и аз припадам.
Събудих се на вече не толкова непознато място. Картината от предишния път беше завършена и поставена на земята подпряна на един стол. На статива, на който беше тази картина миналия път, сега имаше една, която бих нарекла „Хаос" - беше хубава но много объркана и тъмна.
- Добро утро любов. - видях Клаус близо до леглото на което явно беше ме поставил.
- Сериозно ли? Трябваше да ме опоиш или каквото направи вместо просто да ме поканиш на гости!? - ядосах се
- Щеше ли да дойдеш? - пита ме той
- НЕ! Разбира се, че не! - изкрещях аз
Той ме погледна все едно ми казваше, че е напълно прав да опои мен и приятелките ми и да ни заведе явно в къщата му!
- ПРИЯТЕЛКИТЕ ми! - не осетих, че казвам това на глас
- Са напълно добре. - Клаус още беше там
- Едната е в стаята на Илайджа, а другата с Винсант
- Добре. - Гласът ми звучеше паникьосано
Станах от леглото и излязох от стаята. Главата още ме болеше, но това нямаше значение. До мен се появи Клаус.
- И къде точно отиваш? - попита ме с дразнещо настойчив глас
- Да намеря стаята на Илайджа. - отговорих му все още вървяща и оглеждаща се
- Когато и тя се събуди ще видим. - каза и ме грабна преди да мога да му се противопоставя. Заведе ме в непозната стая. Огромна и просторна. Сигурно всекидневната.
- Искам да отида при приятелката си Клаус! - не бях осетила, че го наричам Клаус
- И това ще стане. - беше дразнещо спокоен
- Първо ще трябва да се събуди и да си поговорим. - съобщи ми, но не го разбрах
- Да си поговорите? - попитах
- Не. Да си поговориМ. Аз, ти, Илайджа и приятелката ти. - обясни ми той
- А Винсант и Ем? - питах го, но бях почти сигурна какъв ще бъде отговора. Не бях права. Не го знаех
- Сигурен съм, че другата ти приятелка е в хотела ви чакаща да се приберете. - всичко, което той изговореше звучеше толкова сериозно и...
- КЪДЕ Е ТЯ?! - чу се глас от стая на горния етаж
- ЛИ, ЛИИИ... - вече знаех кой е това
- Ви? - веднага тръгнах към мястото, от което чух гласа на Ви
Не след дълго я открих.
- Ви.! - изтичах и я прегърнах
- Трябва да се махаме от тук.Хайде.-задърпах я към прозореца
- Чакай. Ами Ем? - притесни се тя
- Клаус каза, че е с Винсант и най- вероятно вече е в хотела. Хайде! След малко ще дойдат, а не искам да се занимавам с тях! - отговорих и'
- Нито пък аз - тръгна след мен и скочихме през прозореца
- Ауч - изпъшка Ви
- Спокойно, ти си вампир - оспокоих я
- Да тръгваме - тръгнахме към хотела
След 30 минути стигнахме в хотела и се качихме в жилището си.
- ШЕГУВАШ ЛИ СЕ?! - изкрещях въпросително
- Напълно съм сериозен. - Клаус и Илайджа вече бяха там и ни чакаха