Дарбата

Глава 6 „НЕ, не, не, не, не"

Събудих се на вече напълно познато място. Болеше ме врата. Не си спомнях почти нищо от времето преди да припадна. Единственото нещо, което спомнях, е че спорех с Клаус. Изведнъж спомените ме удариха. Опитах се да стана от леглото, но не можех. Бях завързана за него.

- НЕ, не, не, не, не! - паникьосах се

Никлаус явноме е чул. Той влезе в стаята с някакъв човек. От далеч можеше да се види, че на човека му беше въздействано.
- Здравей любов. - обърна се към мен с дразнещата си усмивка
- Какво искаш!? - бях му бясна
- Да се нахраниш - не разбрах какво имаше предвид.
Точно, когато щях да го попитам, човека взе един нож приближи се до мен и си сряза вените на ръката. Опитах да се дръпна, но все още бях вързана за леглото.
- НЕ! МАХНИ ГО ОТ МЕН! НЕ ИСКАМ ДА СЕ НАХРАНЯ! - крещях, но Никлаус не направи нищо, а човека не можеше да направи нищо освен това, което му е въздействано, което видимо беше да ме нахрани с кръвта си
- Нека изпие всичката ти кръв. - каза Никлаус с още по-голяма усмивка
- КАКВО!? - изкрещях знаейки какво ще се случи
Нямаше какво да направя. Дърпах се, но човека сложи ръката си в устата ми и не можах да спра глада си. Дойдох в съзнание прекалено късно. Човека вече беше мъртъв. Никлаус беше отстрани наслаждавайки се на гледката.
- Сега ще дойдеш ли с мен? - пита ме с дразнещия си глас
Вече нямаше смисъл да му се противопоставям. Поех дълбоко въздух и заговорих.
- Къде отиваме? - гласът ми беше раздразнен
- В „ При Русо" - отговори освобождавайки ме от леглото
- Аз съм непълнолетна. - отговорих объркано
- Перфектен шанс да опражниш въздействието си - все така дразнещо отговори

Авторска бележка
Мисля да почна да пиша кратки глави, но по-често. Понякога ще пиша и по-дълги. Благодаря, че четете историята ми! До утре или други ден.