Дарбата

Глава 7 „Не сме приятели"

Стигнахме в „При Русо" и отидохме на бара. Не исках да бъда вампир. Нито върколак.Но, това нямаше значение, защото вече бях хибрид и трябваше да се науча да бъда такъв.
- Две чаши бърбън. - Никлаус поръча без дори да знае дали харесвам бърбън
Честно казано и аз не знаех дали харесвам бърбън.
- Може ли да ми покажете личната си карта? - барманката се обърна към мен
- Ъъм...- замръзнах
- Въздействай и'. - Никлаус ми подсказа
- Какво!? Не знам как. - паникьосах се още повече
- Лесно е! Просто поглеждаш човека в очите и въздействаш. - обърна се към барманката насочи погледа си и ми показа как
- Сега, когато сме приятели ще те науча. - продължи нагло
- Не сме приятели. - все още му бях бясна. Разбира се, че бях! Той ме уби! БУКВАЛНО!
- Мислех си, че това вече е отминало.- вече мисля че беше луд
- ОТМИНАЛО! Да видим. Уби ме. Накара ме да се нахраня, въпреки, че не исках, при това ме накара и да задействам върколашката си форма. - казах ядосано
- Ще то отнеме много повече от НИЩО за да „отмине" - добавих показвайки кавички с ръце изричайки отмине
- И колко повече ще ми отнеме? - той попита
- МНОГО! - изкрещях карайки целия бар да се обърне към мен
- Колко много- той продължаваше да ме дразни нарочно
- Знаеш ли какво? Писна ми. Няма да се занимавам с това. Трябва всъщност наистина да се науча да се контролирам. Така че...- станах от мястото си, но Никлаус ме спря
- Аз мога да те науча- на лицето му се четеше искреност
Разбира се аз нямаше да се предам толкова лесно.
- Ще бъде ли достатъчно за да изкупя вината си?- сега си мисля, че се опитваше да изкмитира кучешки очички, но приличаше повече на умиращо куче
- НЕ! Разбира се, че не!- не можех да повярвам колко беше нагъл
- Добре. Ами ако ти кажа, че брат ми Илайджа е активирал вампирската страна на приятелката ти също и мога да помогна и на двете ви. Тогава ще бъде ли достатъчно?- Искреността в гласа му все още беше там, но към нея се беше добавил заплашителен тон и нотка ярост
- Той е направил КАКВО?!- не ме ме интересуваше
- Вярвам, че ме чу прекрасно, любов. - той ме подразни
- Е. Ще бъде ли достатъчно?- ясно! Трябва да кажа, че е достатъчно и той ще ни помогне
- Ъгх. - не знам как да обясня този звук
- Добре. - прошепнах
- Извинявай, не те чух? - продължаваше да е дразнещ
- Добре...Добре това ще бъде достатъчно. - все още шепнеща, но вече така, че да не може да се направи че не чува казах
- Прекрасно. - познатата дразнеща усмивчица се показа на лицето му

Авторска бележка
Здравейте,
Извинявам се, че не съм качвала от срамно много време! Не знам кога пак ще кача. Покрай училище и минаването ит онлайн към дистанционно обучение през пет дни нямам време да мисля за нещо друго. Обещавам, ЧЕ ЩЕ СЕ ОПИТАМ да съм по-редовна. За следващия път когато не съм качвала от две седмици и повече, просто знайте, че ще кача нова глава. Просто ще е малко забавена.

Пс: Съжалявам за кратката глава.