Дарбата

Глава 8 „Въздействие"(Част 1)

- Сега. След като вече ме изнуди, къде са брат ти и Ви? - питах с настоятелен глас.
Той се подсмихна всякаш аз не го мразя и той не трябва да ме изнудва за да бъда в една стая с него.
- Още не съм те научил на въздействие. Дойдохме заради това, нали така? - той продължи да се подсмихва
- Нямаме време за това.- казах и направих движение показващо му да се размърда
- Да не забравяме, че са безсмъртни. Още няколко часа няма да навредят. - каза и усмивката му стана още по-подла
- Ще науча и „Ви" ако ми дадеш възможността да науча теб. - отново ме изнудваше
Помислих за минута, премислих всичко и стигнах до заключението, че все пак той е 1000 годишен, тоест е имал 1000 години да се научи да контролира глада и да въздейства. Би било добре ако и аз мога да правя така.
- Приемам.- казах достатъчно силно за да ме чуе, но все още шепнейки от стрес
- Прекрасно - той повтори думите си от предишния път, когато имаше триумф

Покрай нас мина барманката и Никлаус и' намигна.
- Сериозно ли? Седя до теб. Ако искаш някога нещо да се случи между нас, ще ти дам един съвет. Недей да сваляш други жени пред мен.- бях леко ядосана, въпреки, че не разбирах защо. Имам предвид - да той не изглежда зле и ако не знаех какъв и какво е бих флиартувала, но за щастие знам достатъчно за да ми се повръща. Почти съм сигурна, че това е заради превръщането във вампир и факта, че всичко, което чувствам е усилено с няколко стотици пъти.
Той си пое дъх драматично.
- Завиждаш ли любов? - каза още по - драматично(ако е възможно).
- Нямаш си на представа колко съм щастлива, че отговора на този въпрос е "абсолютно не".- отговорих

- Така или иначе не флиартувах. Тази мила дама ще бъде перфектна за човек, върху който един нов вампир да се упражнява. - той обясни без капка вина в гласа

- Няма да я нараня. Тя наистина е мила. - това е моето решение и наистина не искам да я нараня, тя не прилича на човек, който заслужава да си играят с ума и.

Забелязах човек, който пусна хапче в чашата на жената с която е, докато тя не гледа. Това ме отврати.
- Онзи човек. - посочих го
- Искам да го накарам да страда.- гласа ми беше пълен с гняв. Наистина ненавиждам такива подобия на хора.
Никлаус се подсмя.
- Какво те накара да искаш да "го накараш да страда". - той каза цитирайки моите думи
- Виждаш ли жената до него? - той кимна - Преди секунди той сложи нещо в питието, от което тя пие в момента. - казах ядосвайки се дори повече виждайки, че тя пие това нещо.
- Добре тогава, нека го накараме да страда. - Клаус каза отивайки към човека.

Аз го последвах, но и спазвах дистанция. Видях как погледна човека в очите, каза му нещо и тръгна към задния изход със същия човек следвайки го. Разбрах какво трябва да направя и след малко се озовах зад бара в някаква уличка с Никлаус и така да се каже "жертвата ми".
- Нека започнем урока. - каза Клаус и се сближи до мен.