Can love you more than this

Part 17

Веднага след като чух разговора на Елинор, изтичах до стаята на Луи. Отворих я без да чукам и го заварих по боксерки, точно когато си сваляше тениската.

-Ъм, Емс? Какво има?-попита объркано той. Косата му беше рошава, а корема стегнат. Опитах се да не гледам натам. Усетих как кръвта навлиза в бузите ми. Усетих парене. Явно се изчервих. Погледнах към краката си. Чух лек смях от страна на Луи.-Кажи, някакъв проблем ли има?-попита той вече сериозен. Погледнах в небесно сините му очи и се запитах как да кажа какво чух.

-Луи, аз чух Елинор да говори по телефона-казах и спрях за миг. Той погледна с учудване.

-Е, и?-все още се чудех как да продължа.

-Говореше с Кристофър, онзи Кристофър. Знам какво си мислиш, че има много хора с такова име, но съм убедена, че беше той. Информира го че е спечелила доверието ни, и че не подозираме нищо. Реших че трябва да ти кажа.-казах аз и зачаках отговора му.

-Не си сигурна, че е бил той. Едва ли Елинор може да постъпи така.-той не ми повярва. Почувствах се сеедно съм загубила някой близък.

 -Но, Луи аз…-той ме прекъсна и се приближи.

-Спокойно Емили. Няма причина за тревога.-каза той и продължи-Лека нощ.-това бяха последните му думи. Аз кимнах и се запътих към стаята си. Знам какво чух и знам, че Елинор планира нещо. Реших да си легна за да си почина, а на сутринта да измисля нещо.

Влязох в стаята си и се тръшнах на леглото. Бях доста уморена и се радвам, че утре е неделя. Не ми отне много време да заспя.

***

Бавно отворих очите си и се опитах да се приспособя към дневната светлина. Полежах си в леглото, понеже не ми се ставаше. Размислих над станалото снощи. Луи не ми повярва, което ме нарани. Нямах доказателства срещу нея. Но се сетих, че Хари също й нямаше доверие. Може би той ще ми погне. Станах рязко от леглото, и отидох в банята. Измих лицето и зъбите си. Взех четката си за коса и внимателно сресах кестенявата си коса. Оставих я и слязох в кухнята. Там беше Хари правеше пържени филийки.

-Добро утро!-поздрави ме той. Аз преминах направо към темата.

-Трябва да говорим!-казах и се настаних на един стол.