Can love you more than this

Epilogue

Паркирах волвото на Зейн пред сградата, на която пишеше „Airport London”.  Излязох от автомобила и Емили ме последва. Хванах ръката й нежно и преплетох пръстите си с нейните. Тя ми се усмихна и влязохме. Продължихме напред до като не стигнахме изхода. Там беше самолета ни, който бяхме купили, когато започнахме да се занимаваме с дилърство. Капитаните ни чакаха до вратите на самолета. Поздравихме ги и се качихме в белия самолет. Седнахме на две седалки, като Емили беше до мен, а аз бях до прозореца. Пилотите влязоха в кабинките и не след дълго се извисихме в небето. По едно време видях, че Емили е напрегната.

-Добре ли си?-попитах и се взрях в сините й ириси.

-Не. Мразя да летя със самолет.-отвърна и въздъхна.-Къде отиваме всъщност?-попита след кратка пауза. Явно любопитството й надделя.

-Вашингтон.-отговорих и се обърнах към прозореца.

-Защо не отидем в Чикаго?-знаех, че ще ме попита това. Тя беше родена там и сигурно много й липсва града. Но не можем да рискуваме.

-Ако Кристофър реши да те подгони отново, ще разбере че си родена там, и това ще е първото място, което ще посети за да те намери.-отвърнах простичко. Погледнах към нея и видях че кимна. Отново се обърнах към прозореца.

През цялото време се чудех дали момчетата са добре. Минаха само 20 минути, от както си тръгнахме от „бойното поле”, но все пак се тревожа. Надявам се да се измъкнали невредими.

Почувствах нещо на рамото си и обърнах главата си, за да погледна. Усмихнах се при вида на спящата Емили. Беше положила главата си на рамото ми. Беше толкова сладка. Имаше нужда от сън, за това не я събудих. Оставих я да поспи, а аз през цялото време я гледах. Мислех си какво ли щеше да стане ако бяхме закъснели и я бяха убили. Сигурно щях да умра след нея. Когато се запознахме аз я намразих без причина. Сега разбирам защо. Мразех я защото тя беше невинна. Не беше като мен. Аз съм убиец. Тя дори не може да борави с пистолет. Мразех я защото съм й завиждал. Но сега разбирам, че не е толкова невинна. Открадна сърцето ми. Това си е чиста кражба. Усмихнах се при мисълта си.

Положих главата си на нейната. Нямаше да заспя, бях доста бодър. Половин час по-късно слязохме от самолета. Нямахме багаж за носене и придвижването ни бе по-лесно. Взехме си такси и казах на шофьора да кара към някой хотел. Мъжа зад волана беше възрастен. На около 58. Кара доста дълго време, около 45 минути.