Can love you more than this

Part 19

Преди три дни пратихме на Кристофър запис на, който измъчваме любимата му дъщеря. Не беше истинско измъчване. Приятел на Зейн- Даниел е компютърен хакер и направи програма, с която човека на един запис може да извършва разни неща. На записа нечия ръка удряше поне три пъти Елинор. Обработихме го и ние казахме, че ако иска да види дъщеря си отново трябва да ни предаде цялото състояние, което притежава и да се предаде на полицията, със самопризнанията за дилърство, измами и всички престъпления, които някога е извършил.

Пратихме исканията си, но не получихме отговор. Знаехме, че няма да остави дъщеря си да умре. За това поискахме да ни даде парите си и сам да влезе в затвора. Може би не го очакваше, но ни подцени.

Аз от друга страна трябваше да се извиня на Емили, за това че не й повярвах. През тези няколко дни не сме си говорили много и това не ми харесваше. Исках да чуя гласа й. Тя не говореше много и с другите.

Днес беше петък. Емили щеше да ходи на работа. Сутринта станах рано за да мога да говоря с нея преди да излезе. Изненадах се когато видях в кухнята, че всички са станали. Влязох и видях, Лив да рови из хладилника, Найл да готви, а Зейн да му помага. Хари и Лиъм си говореха седнали на столове. Бяха доста озадачени в разговора си. Емили седеше на стола до Лиъм и гледаше пред себе си без да мига и с празен поглед. Лакътя й беше подпрян на масата и ръката й беше във въздуха, държейки чаша.

Щом влязох тя вдигна погледа си към мен, но после погледна към чашата си и отпи от съдържанието й.

-Здравейте! Ъм… Емили може ли да поговорим?-тя погледна изненадано към мен, щом чу въпроса ми.

-Ъ…да, добре.-ставайки от стола си каза и се приближи до мен. Аз от своя страна я хванах за ръката и я поведох към хола. Застанахме малко след края на дивана. Тя беше с гръб към вратата.

-Емили, аз исках да ти се извиня за… за това че не ти повярвах.-почесах нервно тила си. Срещу мен беше прозореца и светеше в очите ми. В този миг покрай къщата се придвижи черно “BMW”. Задния прозорец се свали и от него се подаде цев на автомат. Ококорих се и покрих с тялото си това на Емили.

-Емили внимавай!-изкрещях преди да ни поваля на земята. Миг по-късно се чуваха ударите на куршумите в стените и прозорците на къщата. Няколко вази чух да падат на земята. Два прозореца се счупиха, а стъклените парчета падаха на земята.