~Последният по рода си~

~28'~

Какво можех да кажа в този момент в които тои искара камата зафъляки я надалеч.

Тялото ми се бе настанило удобно в рацето му които аз използвах за да го сабудя.

Цената винаги е била висока в всеки случеи в които и да опитам но това не ме спря.

Раката ми си намери път към бузите на лицето му караики го да спре да плаче и да ме погледне.

- Съжалявам че трябваше да се стига до това но отказвам да те няма в живота ми. - казах тези думи но имаше и смисал в тях.

Придърпах лицата ни едно към друго сливаки ги в една за по дълго време но пълна с чувства, емоци и любов.

Не продължи дълго се пак въздуха се измъкна за момент не оставяки ни дори секунда.

Това ме върна в времето в което си казахме някои неща и се случи незабравимото.

.........

В този моен бях уплашен бе вазможно нещо да му се случило какво ще правя ако е така.

Чух шум от задната градина към която веднага се затичах без да мисля капан ли е или не е.

Това което не очаквах бе че имаше окраси и цветя имаше и воал и церемониялна окраса.

- Какво ... - не ми бе позволено да довърша заради тъмния плат около очите ми.

Аромата ми бе познат сладак но и така тежак само един може да охае на това.

- Какво си намислил Чим?- попитах го с усмивка на лицето си.

Знаех че е леко изненадан че съм познал кои е но и знаех че се усмихваше.

- Ще те водя. - каза ми само хващтаики раката ми.

Вървяхме не много и мисля че влязахме в една стая където Чим започна да ме разкопчава ризата.

Одръпнах се леко изненадан какво правише подяволите.

- Ще те приготвя за днешния ден за това се остави в рацете ми. - каза ми.

Но за какво говорише какво ще се случи днес и за какво ще ме приготвя.

- И сам мога да се преоблека Чим. - сопнах му се аз.

- Знам но с превръзка на очите не можеш. - прошепна карали ме да потрепна от притесние.