~Последният по рода си~

~32'~

Престраших се да се обърна виждайки не кои да е а самия него.

Очите му показваха колко се радва да ме види но и колко съжалява.

Притисна ме в топла прегръдка в обятията му чувствах се цял но и толкова защитен.

- Всичко е наред. - прошепна ми опокояваки ме.

- Прости ми че те накарах да видидиш това. - казах вече хлипаики.

Отделяли се от топлата прегръдка исзбърса сълзите ми.

Придърпах го сваливаки усните ни преди да сплетем пръстите си и да се издигнем нависоко.

***

Седях на журито си мислели си ако.

Врата към кабинета се отвори влизаики професора Чон.

Изглеждаше млад и красив чертите на лицето му показваше колко е сериозен.

Очите му бяха тъмно шоколадови а вида му показваше колко добре му стоеше костюма с които бе.

- Е нека започваме. - каза започваки да преподава.

Някои слушаха и записваха други бяха дошли да наблюдават професора.

- Те тази вечер Кай ще прави купон ще идваш ли?- попита ме Дио.

Тои си падаше по Кай но така и не иска да си признае чувствата пред него.

- Г-п Ким е зает няма да поже да се пресидини. - одговори вместо мен Чон.

Прошепнах едно извявай обръщали се напред изчакваики края на лекцията.

- Прибираме ли се?- попита ме протягаики раката си.

- Да ...