~Последният по рода си~

~8'~

К.ТЕ ...

Помня думите му и нечистите му раце.

Удари след удар, викове които чувах но и кравта по рацете му.

Молих, викай да спре, но това не бе тои беше ревнивия той.

Не знаех че зад двореца има това красиво местенце.

Градина пълна със разноцветни и толкова редки растения от които можеш да умреш само да се доближиш.

Забелязах color lunae аурата бе заплашителна като неговата но така привличащо като магнит.

Приближавах се все повече към растението което сякаш ме викаше.

- Те-хьонг.- извика Джин хьонг но бе късно пръстите ми докоснаха луното цвете.

Пази се от бодлите на цветето последните думи които чух преди да изгубя съзнание.

НГТ

Чернокосто момче се бе отпуснало на широкото легло а тялото му се повдигаше и отпускаше.

Но има му бе някаде другаде някаде където никои не би го притеснявал спомен но не бе от хубавите.

Тъмнокосото вървеше към дома си в които виждаше единствено щастие с брат си.

Лицето на момчето бе леко зачервено от притеснение от това с което говори с приятел.

Момчето не забеляза чернокосия кои стискаше рацете си в юмрук.

Очите му пълни с гняв и нещо което не разбираше още защо испитва.

Та те бяха братя защо ревнуваше малкия си брат от всеки и всичко, тои самия още.