~Последният по рода си~

~7'~

К.ТЕ.

Бронзовата врата със скъпоценни камъни се отвори от тежестта си обаче бе леко трудно.

Но за тях не свикнали са какво очакваш.

Хьонга тръгна напред а ние следвайки го за да не загубим.

Поне аз да не се но се самнявах.

Изкачвайки стълбище разделящо се на две страни лява и дясна с червен келим.

Продължихме по десния път продължавайки напред подминавайки някои стай.

Завихме още два пъти на ляво и после на дясно достигайки до зала в която не много възрастен мъж седеше на трона си.

Щом ни забеляза ведна се изправи заставали за секунда до сина си Джун и го прегърна.

Погледа му падна на Джин които се притесняваше от мнението на мъжа пред него.

Поклони се но веднага бе изправен от рацете на пред него и придърпан в топла прегръдка.

- Радвам се че най накрая сина ми реши да се срещнем. - каза тои с радостна физиономия.

Говориха си още малко преди да се обърне към мен.

Свалих качулката на наметалото си откривали лицето си одръпваки нагоре бритона откривалйки лицето ми.

Бе леко изненадан отначало но щом се савзе се поклони следван от мен.

- Исправете се, принце мои не ви трябва да ми се кланяте а аз на вас. - каза без да се изправя.

Поставих рацете си на раменете му карайки го да се изправи очи в очи.

- Миналото не може да бъде забравено но се нуждая от саюзници. - казах напълно искрен.

...
Мнение ...