𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^24^

Г.Т. Т/И

Час по-късно на вратата се почука и Джънгкук влезна в стаята.

- Ето!- каза той ядосано и тупна папката пред мен.

- Не ми повишавай тон!- отвърнах аз.

Разгърнах листовете и започнах да чета дума по дума всичко в доклада. Джънгкук седеше пред бюрото и чакаше да му кажа нещо.

След като го разгледах затворих папката и я бутнах към него. Доклада беше хубав, но трябва все някак да му го върна, а сега е идеалния момент.

- Наново!- казах аз и обърнах погледа си към лаптопа.

- Какво?! Не!- отвърна той. Не ама да!

- Няма не! Това не струва! Наново!- казах аз, а той ме погледна лошо.

- Просиш си да те уволня!- отвърна той.

- Давай! Уволни ме! Ще съм най-дългата асистентка, която някога си имал!- казах аз.

- Искаш да те уволня ли?- попита ме той.

- Да!- отвърнах аз, а той не каза нищо. Сега защо мълчи? Да не си глътна езика?!

Джънгкук взе доклада от масата и излезе от стаята. Наистина не го разбирам!

Г.Т. Джънгкук

Взех доклада и излезнах от стаята, след което влезнах в съседната. Седнах на стола и зарових главата си в дланите си.

Побърква ме! Ядосва ме, дразни ме, отговаря ми, но не мога да я уволня! Защо?! Защото искам да я виждам близо до себе си. Харесва ми...всяка сутрин първия човек, който виждам да е тя. Харесва ми да закусвам с това, което тя ми е направила.

Какво направи с мен?! Как успя да отвориш портите към сърцето ми без мое позволение?! Как успя да ме накараш да си мисля по цял ден за теб?!

Въртиш се в главата ми от както бяхме извън Сеул за няколко дни, а дори не разбирам как. Събота когато те видях... дланите ми започнах да се потят, сърцето ми започна да бие бързо, а след като видях, че идваш към нас... дори прескочи няколко удара. Това добре ли е?!

Седна на пейката с приятелката си и започна да си говориш с нас. Аз не знаех какво да кажа. Беше странно да те виждам извън работно време.

Тогава не беше облечена с офис облекло. Беше с дънки, тениска и една чанта. Косата ти беше сплетена и... изглеждаше много сладко!