𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^31^

Г.Т. Джънгкук

- Какво те мъчи?! Можеш да споделиш с мен.- каза ми Т/И.

Как да ти споделя, като си мисля за теб, а ти със сигурност не изпитваш същото към мен?! Не искам след като ти кажа да се отбягваме. Това ще ме прави тъжен, освен това искам да те виждам около себе си.

- Знам, че мога да ти споделя, но няма смисъл от това. Ти няма как да ми помогнеш.- отвърнах аз, а тя повдигна вежда.

- И от къде си сигурен, че не мога да ти помогна?- попита тя.

Как да не съм сигурен?! То всичко е наяве!

- Няма значение. Не искам да говоря по тази тема.- отвърнах аз, за да сменя темата, но не се получи.

- Все още си мисля, че ако ми споделиш ще ти е по-добре.- каза тя.

- Няма смисъл. Каквото и да направя не ми е по-добре.- отвърнах аз.

- Има смисъл!- каза тя, а аз въздъхнах.

Какво мога да й кажа сега?! Ако й кажа, че не ми се говори тя настоява и продължа ли да казвам, че не ми се говори ще се скараме, а аз не искам. Не искам да й развалям настроението.

Ако й кажа, че това нещо, за което си мисля е тя, не знам как ще реагира. Какво мога да й кажа?!

- Има едно момиче.- започнах аз, а тя се усмихна леко и подпря главата си с ръце. Любопитна е!

- С това момиче не се разбираме много, но някак си аз се влюбих в нея и сега не мога да си я избия от главата!- продължих аз.

- Кажи й, че си влюбен в нея!- каза ми тя. Да, тръгнах!

- Не мога.- отвърнах аз.

- Защо?!- попита тя объркано.

- Защото... тя не изпитва същото към мен!- отговорих й аз.

- И от къде си сигурен в това?- попита тя. Имам чувството, че разбра, че говоря за нея.

- Каза ми такива неща, с които се убедих, че тя дори не ме харесва като приятел!- отвърнах аз и в този момент имах чувството, че се сривам на хиляди парченца.

- Не знам какво да кажа.- каза тя. Какво можеше да каже?!

- Казах ти, че не можеш да ми помогнеш.- отвърнах аз.

- А как се казва?- попита тя. Сега какво да й кажа?!

- Ако не искаш, няма да те карам.- продължи тя.