𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^87^

Г.Т. Джънгкук

Станах от дивана и се запътих към кухнята. Влезнах вътре и отворих хладилника, след което започнах да разглеждам какво има вътре. Щях да се опитам да направя вечеря.

След като видях какво имам, запопнах да проверявам за някакви рецепти и не след дълго си избрах една, след което започнах да готвя.

След време бях готов и опитах това, което бях сготвил, но не бях много доволен от това, което бях направил.

Оставих настрани храната, след което започнах да готвя друго. Стараех се да спазвам всичко, което пишеше в рецептата и след време бях готов и с това. Сложих храната на масата и украсих наоколо, след което запалих няколко свещи.

Изведнъж чух как вратата се отключва, затова тръгнах към коридора, а през вратата в този момент влизаше Т/И.

- Добре дошла!- казах аз и тя само ме погледна, след което извъртя очи. Не ме искаше, но ще й се наложи да ме търпи.

- Направих вечеря. Ела.- казах аз, но тя не ме отрази. Събу се и започна да върви към стаята си. Влезна вътре и тръшна вратата пред мен.

Аз почуках, но не последва отговор. Почуках още няколко пъти, но след като отново не получих отговор реших да вляза и да проверя дали всичко е наред.

Натиснах дръжката на вратата и влезнах вътре, а Т/И беше обърната с гръб към мен и без блуза. Т/И и то без блуза...

Тя бързо си сложи блузата и се обърна към мен.

- Ти какво си позволяваш?! Как може да влезеш в стаята ми без да получиш разрешение?! Вън! Веднага!- каза тя и започна да ме бута навън, след което отново затвори вратата.

- Ела да вечеряш.- казах аз, след което отидох в кухнята. След малко Т/И влезна вътре и отвори хладилника, като започна да изважда някакви продукти.

- Не е нужно да готвиш. Аз се погрижих.- казах аз, но не получих отговор. Колко е инатлива.

Станах от стола си, след което взех една от чиниите и започнах да се опитвам да я храня, но тя дори не поглеждаше към храната. Как може да е такъв инат?!

- Джънгкук, махни се!- изведнъж ми се развика, а аз се стреснах защото не го очаквах, но после се усмихнах.

- Принцесо, не викай. Не е хубаво за гласът ти. Ако продължаваш да викаш по този начин няма да имаш глас утре.- казах аз и тя присви очи.