𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^77^

Г.Т. Т/И

Колата спря пред нас. Платих на таксиметровия шофьор, след което излезнах от автомобила и си изкарах ключовете. Отключих входната врата и бавно започнах да се изкачвам нагоре по стълбите.

След като бях на етажа, на който живеех, отключих вратата и влезнах в апартамента. Събух се и директно отидох в стаята си. Захвърлих на някъде чантата си, а аз самата се хвърлих на леглото. Взех една възглавница и я прегърнах, след което се свих на топка и истерично запопнах да плача.

Той просто ми каза да изляза от живота му. Колко лесно му беше да ме изкара от живота си. Сякаш абсолютно нищо не се е случвало между нас. Сякаш никога не ме е обичал. Беше му толкова лесно...

Не спирах да плача, но и не исках. Щях да си излея мъката, плачейки вкъщи. Какво друго можех да направя?

Изведнъж телефонът ми звънна, но нямах сили да го вдигна. Беше някъде в чантата ми, която беше захвърлена на земята.

След малко телефонът спря да звънни и отново настана тишина в апартамента, докато аз не я развалих с плача си. Толкова много ме болеше...

Телефонът ми още няколко пъти звънна, но аз така и така не го вдигнах.

След време станах от леглото си и отидох в банята. Реших да си взема душ, затова свалих всички дрехи по себе си, след което пуснах душа и застанах под него.

Водата измиваше всяка една част от тялото ми, но не и болката, която изпитвах точно в този момент. Седях и се чудех как му беше толкова лесно.

Започнах да си спомням за хубавите неща, които сме правили тук. Из целият апартамент имахме спомени. Толкова красиви и специални спомени, а сега се бяха превърнали в толкова тъжни.

Започнах отново да плача. Сълзите ми просто напираха, а аз не можах да ги сдържа. Строполих се на земята, плачейки. Прегърнах краката си и оставих водата да се стича по мен.

След време станах и се оправих. Излезнах от банята и влезнах в стаята си. Преоблякох се, изсуших си косата и точно когато щях отново да легна на леглото, телефонът ми звънна.

Реших, че този път ще вдигна. Взех телефона си от чантата и вдигнах. Беше Йешим щеше да ме попита нещо, но след като чу гласът ми, ме попита защо съм плакала. Колкото и да й казвах, че не съм, тя каза, че ще дойде в нас.