𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^39^

Г.Т. Т/И

Опитах от храната, но ми се стори, че иска още сол, затова се протегнах към солничката, но Джънгкук изръмжа и се обърнах към него.

Отиде до мивката и пусна водата, като остави ръката си под нея. Чистата вода, която течеше от чешмата ставаше червена след като беше докосната от ръката му.

- Боли ли те?- попитах аз и отидох до него, след което хванах ръката му. Отново сякаш през тялото ми мина електричество, но този път усетих и нещо странно в стомаха си. Какво ми става?

- Не.- отвърна той, след което изви главата си назад, затвори очи и изсъска.

- Знам, че те боли.- казах аз и започнах да оглеждам порязаното. Имаше рана на ръката му между палеца и показалеца. Как изобщо се е порязал така?!

Започнах да бъркам в чекмеджетата, за да намеря аптечката, а Джънгкук седеше пред мивката, промивайки раната си с вода.

След малко намерих аптечката и отидох до Джънгкук. Спрях водата и изкарах памуче, след което го напоих със спирт.

Започнах бавно да минавам по раната му, а Джънгкук стискаше юмрука си, с което караше от ръката му да тече повече кръв.

- Отпусни си ръката.- казах аз.

- Боли!- отвърна той.

- Ще продължа да минавам със спирт ако не спреш да си стискаш юмрука!- обясних му аз, а той отпусна ръката си.

Изчистих кръвта и започнах да превръзвам раната му с бинт, а Джънгкук през цялото време не отделяше поглед от мен. Какво толкова имаше?! Да не би да съм изцапана някъде?

- Защо гледаш толкова втренчено към мен?- попитах аз, а той се сопна. Може би не очакваше да го питам.

Харесваше ми да ме гледа така, но пък ми беше любопитно защо.

- Извинявай.- отвърна Джънгкук. Защо се извинява?!

- За?- попитах аз объркано и го погледнах право в очите. Има тъмни и красиви очи.

- За това, че те гледам толкова втренчено.- каза ми той.

- Няма нужда да ми се извиняваш. Мислех, че има нещо по мен, че ме гледаш така.- отвърнах аз, а той поклати глава.

- Внимавай с ножа!- предупредих го, а той само кимна. Колко сладко гледа докато кима...