𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^27

~Skip time~

Г.Т. Т/И

Часът е 17:52, което значи, че след 8 минути съм свободна за един час, след което трябва да отида на бизнес среща с г-н Джеон. Въобще не ми се ходи на тази среща, нито пък искам да виждам него. Дразнещ ми е!

Толкова е груб, толкова е егоистичен, толкова е отвратителен! Никога не съм си представяла, че може да съществува човек като него!

Когато излизаме заедно навън държанието му към всички е хубаво, освен към мен. Постоянно се караме и винаги виновният е той, но не си го признава. Че как иначе?! Как ще си признае?! Той да не би да е луд?! Той винаги е прав! Никога не греши!

Господин "идеален"! Не познавам момиче, което би го изтърпял. Той затова е и сам!

Изведнъж мислите ми бяха прекъснати от звъненето на телефона ми. Погледнах към него и видях, че е алармата ми. Дори и аларма си нагласям за да не седя и минута повече в тази пещера!

Взех си чантата и телефона, след което излезнах от стаята си. Почуках на вратата на съседната стая и влезнах вътре.

- Аз си тръгвам.- продумах аз.

- Ще те закарам.- каза г-н "Идеален" като се понечи да стане.

- Не, благодаря! Мога и сама да вървя!- отвърнах аз, но той не отрази това, което казах. Взе си телефона, сложи си сакото и тръгна към мен.

- Живееш далеч и ако те закарам аз ще имаш повече време да се оправиш.- каза г-н "Идеален". Той да не би да ме нарече грозна току-що?!

- Грозна ли ме наричате?!- попитах ядосано, а той ме погледна объркано.

- Какво?!- попита той неразбираемо.

- Каквото чухте!- отвърнах аз.

- Кога съм те нарекал грозна?!- попита ме той. Ти не ми го каза директно! Ти ми го намекна!

- Вие не го казахте! Вие го намекнахте!- отвърнах аз, а той се опули. Какво гледа като гърмян заек?! Не казах нищо, което да го накара да прави такива физиономии.

- Кога ти го намекнах?!- попита той. Сега и на чукнат се прави! Уникално! Никога не си признава, че е виновен! Идиот!

- Сега и на ударен се правите! Не ми се разговоря с Вас, нито ми се седи в тази пещера!- отвърнах аз и се обърнах на пети, след което тръгнах напред.