^59^

832 55 34
                                    

Г.Т. Т/И

Изведнъж момчетата се провикнаха от кухнята и казаха, че са готови със закуската. Ние станахме от местата си и тръгнахме към тях. Минута по-късно бяхме в кухнята. Седнахме на местата си и започнахме да се храним.

- Нали няма да ни натровите?- попитах аз.

- Предполагам няма. Джин, Джимин и Юнги ни казваха какво да направим и ние изпълнявахме.- отвърна Джънгкук.

- А защо Техьонг е предложил да направите закуската вие?- попитах аз и Джънгкук повдигна рамене.

- Не знам. Даже не знаех, че Техьонг е предложил.- отвърна той и аз кимнах.

Продължих да се храня и не след дълго бях готова. Храната беше вкусна и все още корема не ме болеше, нито пък ми се гадеше, което е супер, защото значи, че не сме се натровили.

- Готова ли си?- попита Джънгкук и аз кимнах.

- Да се качваме ли горе?- попита той.

- Бих искала, но обещах на момичетата, че ще сме долу.- отвърнах аз и Джънгкук се намръщи.

- Но аз не искам да седя долу с останалите! Искам да седя само с теб!- каза сърдито той, а аз се засмях. Говореше точно като някое 5 годишно дете, на което не са му позволили да седи повече в парка.

- Защо се смееш?- попита Джънгкук объркано.

- Като бебенце си!- отвърнах аз и целунах двете му бузи, а той се засмя.

- Знам!- каза той весело.

- Т/И...- каза Джънгкук.

- Кажи.- отвърнах аз.

- Дали да не си тръгнем още днес?- попита Джънгкук.

- Защо?- попитах объркано.

- Въпросите ги задавам аз!- отвърна той.

- Сега ми отговори на въпроса.- продължи той.

- Нали знаеш, че се разбрахме, че тази вечер ще сме за последно тук, след което се прибираме?- отвърнах аз.

- А и ти... защо искаш да си тръгваме?- попитах аз като кръстосах ръце пред гърдите си.

- Т/И, защо мога да искам да си тръгнем още днес?- попита той и повдигна една вежда. От къде мога да знам защо иска да се приберем още тази вечер? Аз да не съм медиум?

- Ако ми кажеш ще разбера.- отвърнах аз.

- Вие какво си шушукате?- попита Джимин.

𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲  [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now