Четвърта глава

358 19 0
                                    

Бях подгизнала докато се прибера.Сестра ми я нямаше и аз паднах на земята и нямах сили да се изправя.Звънна се на вратата.Аз попитах кой е и чух гласа на Дийн.Това беше най-близкият ми приятел.Отворих вратата и заплакох пред него.Той ме прегърна и ми каза да се изкъпя и да си поговорим.Аз го послушах.След 20 минути бях готова.Той ме попита:

Дийн:Хей!Как си?Разбрах всичко от Джейт навсякъде е казала,че с Джон вече не сте заедно.

Аз:Писна ми от всичко и от всички.Много съм зле.Чувствам се съвсем сама на този свят.Да вече не сме заедно.

Дийн:Да,но защо?

Аз:Джейт го целуна пред мен и аз не издържах и си тръгнах.Нямам сили дори да дишам без него.Незнам как ще издържа.

Дийн:Виж аз съм тук,за да ти помогна да го првживееш,защото знам колко ти е трудно.

След това седнахме на дивана и се заговорихме.Той м прегърна и аз му разказвах как върви живота ми.Малко преди да си тръгне ми каза нещо много важно.Нещо което ме накара да се усмихна.Той ми каза,че се местят в съседната къща и,че може да се виждаме всеки ден.Каза,че ще тръгва и ме прегърна.Аз легнах да спя,защото не издържах повече.Знаеш,че Джон е моята половинка.На следващия ден видях,че Джейт ми е изпратила СМС.Чудих се дали да го отворя,но не издържах и видях,че пише,че Джон е в болница.Тогава бях наистина съкрушена.За миг не можех да дишам.Анна влезе в стаята.

Анна:Какво има?

Аз:Той!Той!

Анна:Кейт какво се е случило?

Аз:Джон е в болница..(едвам изрекох думите ).. Не мога така Анна моля те ела с мен.

Анна:Добре,но по пътя ще ми обясниш всичко.

Приготвих се и тръгнахме към болница"Лоял".Беше ми трудно да обясня всичко на Анна,защото не се сдържах.

Аз:Най-после пристигнахме.

Анна:Само се успокой!

Отидохме на рецепцията.

Мая:Добър ден,госпожице Лоран.

Аз:Добър ден,Мая.Къде е той?Къде е Джон.

Мая:В 309 стая.

Аз истичах и видях как го вкарват в операционната.Видях Джейт.Тя се разплака и ме прегърна.Каза,че Джом се е сбил заради мен с Пийт.Аз не можех да повярвам.

Джейт:Кейти наистина...Аз много съжалявам...наистина.

Аз:Виж няма проблем,нотой ще се оправи нали?

Джейт:Ами надявам се.Има шест счупени ребра.Кракът му е навехнат.А главата...

Аз:Джейт не ме плаши(прошепнах и със сълзи на очите).!!

Джейт:Черепа му е разбит.Той е в кома.

Аз:Не!Не!Не!Не може да бъде.

След това съм припаднала.Сънувах как виждам майка си която бе мъртва.Как се е борила срещу някакъв мъж.Облечен в черно.Казах си,че няма как защото нашите са умряли в катастрофа.Събудих се и се обадих на полицай Едгърт.Обясних му всичко и се разбрахме да се видим.Той звучеше притеснително.На следващият ден се срещнахме в болницата.

Той:Госпожице,Лоран имаме лоши новини за вас.

Аз:Амм..какви са??

Той:Знам,че ви се насъбра твърде много,но мисля,че трябва да знаете.

Аз:Готова съм за истината!!

Той:Искам да ви кажа,че ......

Тя и ТойOnde histórias criam vida. Descubra agora