Петнайста глава

211 14 9
                                    

След тежката операция аз се събудих,защото исках да знам какво става.Видях до себе си Пламито която плачеше.

Аз:Какво има мила моя??Нещо лошо ли?!

Тя:За съжаление да!!..Леля ти трябва да замине за Америка,за да не я убият онези негодници.

Аз:Какво???Как така?Какво е станало?

Тя:Ами преди около година леля ти е отишла да се разбере на четири очи със Цветан(шефа и),а той е бил влюбен в нея,но тя не е изпитвала нищо към него.И сега той иска да си отмъсти и я е заплашил.

Аз:Този е луд!!!Защооо?!?Ами полицията?.

Тя:Полицията нищо не може да направи по въпроса и за това тя ще замине за около 2/3 месеца.

Аз:Знаеш ли,че живота е най-лъжливото нещо.Един път те накара да се усмихнеш,а след това веднага страдаш.Не издържам така вече.Всички тези спомени се изтриват в мислите ми,но не и от сърцето ми,защото аз съм ги преживяла.Тъкмо животът ми се усмихна и сега какво аз съм в болница,а леля ми ще заминава в чужбина заради един негодник.

Тя:Не е честно!!

Аз:Никой не е казал,че трябва да е честно.Ти си играча на собствената си игра.

Тя:Милата мии!! 

Аз:Може ли да поспя много съм уморена!??

Тя:Амм да разбира се!

Когато се събудих беше едва 18:48ч.Видях,че тя е заспала на дивана до мен.Изглеждаше толкова сладко и невинно,че ми се прииска да се разплача.Леко се мръднах,а тя се събуди.

Аз:Извинявай,че те събудих съкровище мое!!.

Тя:Няма проблем.

Аз:Хей къде са Тедито и Георги?

Тя:Отидоха да му промият раната и след това да се изкъпят.

Аз:Аха!Знаеш ли вече ме е страх да си изправя гордо вдигната главата.

Тя:Но защо?

Аз:Защото аз просто съм един неуспешен експеримент на някой отгоре!

Тя:Добре казано,но аз мисля,че трябва да ходиш с гордо вдигната глава и единственото нещо за което трябва да си наведеш главата е,за да се порадваш на обувките си!

Аз:Страх ме е!Страх ме е от мисълта да се усмихна.Имам чувството,че ще стане нещо много лошо.

В същия момент телефона ми звънна.Беше Тедито.

Аз:Алоо!

Тя:Помощ....помоощ

Аз:Мадалин какво има?Къде си?

-бях много уплашена-

Тя:Пред болницата съм и с Джеймс и ни преследват някакви луди които искат да ни застрелят.

Аз:М-моля?Чакай ще извикам лекарят!

-изведнъш чух изстрел....паднах на земята и се извиках"Мадии..Какво?Какво има?"След това не можех да спра да плача..
Лейла:Какво стана?
Аз:Някакви са застреляли Мадалин!

Vous avez atteint le dernier des chapitres publiés.

⏰ Dernière mise à jour : Jan 17, 2016 ⏰

Ajoutez cette histoire à votre Bibliothèque pour être informé des nouveaux chapitres !

Тя и ТойOù les histoires vivent. Découvrez maintenant