МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Кратка хронология на протофеминизма

1785 думи

От векове жената е била смятана просто за средство за създаване и отглеждане на потомство. Нейните права са поъпвани и пренебрегнати понякога само заради “божията повеля“ в различните религии, която убеждава хората да смятат жената за кротка спътница, съгласяваща се с повелята на мъжа си. Негов придатък за прислужване, който по някаква случайност е майка на децата му. С отричането на религиозния фанатизъм и ирационалното през Просвещението се слага едва началото на промените в полза на жените и техните права. Жените, вдъхновени от просвещенските идеи, започват да изразяват мнението си по обществени въпроси, а то е, че искат да участват в политиката да могат да гласуват, и най-вече да са равни с мъжете.  Тази дългогодишна борба не е завършила и днес, но на повечето представителки на нежния пол са осигурени основни права и дори равенство с мъжете в някои отношения.

Независимо от промените през Ренесанса, състоящи се в разпространението на хуманистичните идеи и антропоцентризма, в центъра на всички изследвания е човешкия индивид от мъжки пол. Той и неговото тяло са смятани за иделни и за олицетворение на Бога. Нежния пол е оставен на произвола на патриархалните норми, а за някакви свободи доближаващи си с тези на мъжа не може да се говори. Жените не могат да се играят от жени в театъра, а художниците са използвали мъжки модели дори когато са изобразявали женски тела. Те не са имали достъп до образование за разлика от представите на противоположния пол, но те били отговорни и за домашните си задължения, и за задълженията си като работещи жени във ферми или работилници. Техният труд е бил оценяван по-ниско от този на мъжа, ако изобщо е бил документиран техния принос в труда. Състоянието и имотите на по-заможните жени е било отнемано и оставяно в ръцете на техния съпруг. Времето на Ренесанса със сигурност е родило множество жени, равняващи се по интелект с мъжките си съвременници, но те винаги са оставали по-нисши от мъжете дори и когато са получавали похвала. 

Това се затвърждава и по-нататък в Просвещението. Може би най-бележитият философ от тази епоха е Жан-Жак Русо, който дори не допускал, че жените са способни на сериозен размисъл, а неговият съвременник Имануел Кант, който пък е смятан за най-великия философ в историята,  е пише през 1764г., че жените са неспособни на метаетични разсъждения и че техните дела зависят от това дали нещо е красиво или грозно, а не дали те са убедени в неговата правота, или подтикнати от изградения си морал, както би направил един мъж. А освен това, когато той е апелирал за право на глас на всички, под “всички“ трябва да разбираме “всички мъже“ и дори всички разумни същества на други планети, но не и жени, защото у тях липсва рациото, мъжката сила и кураж. Те според Кант притежавали таланта да поддържат дом и да прелъстяват мъже, но не и да са лидери. Въпреки възгледите на тези “титани“ има и мъже философи, които са се обявили в защита на образованието и равните граждански права на жените като Ж. А. Кондорсе и Джон Лок, който споделил,че смята превъзходството на мъжете за създадено от самите мъже.