МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Назубрената идеология

Назубрената идеология - неосъзнатия проблем на младежта

2091 думи

Пишейки това, ще се успокоявам с десетте странички от Ницше, които съм прочела през краткия си живот , а именно успокоението ми ще идва от неговите объркани брътвежи, които, вярвам, са били написани без да се проверят точно събитията, датите, годините и дефинициите на споменатите социални, философски или исторически явления, както аз се старая да правя винаги.  Друга моя утеха ще бъде обърканият му, ексцентричен и претрупан стил на писане и очевидното му умопомрачение, което ако сте в стаята бихте могли да съблюдавате и у мен. Искрено съжалявам хората, на които се налага да прочетат това.

Започвайки с четенето на тези безпосочни комбинации от думи и изречения, трябва да сте запознати със злощастния конфликт, който ме принуди да седна и да прокарам пръсти през клавиатурата, за да изразя своето недоволство и възмущение. Свадата позитивно бе предизвикана от мен и без съмнение бе открит акт на пасивна агресия към  една празноглава ( според мен) псевдо-интелектуалка на моята възраст, което ще рече в зрелостта на своето подрастване.  Нейното присъствие дори само под формата на думи върху телефонния екран ми предизвикваше неудобство и преди да се усетя след две седмици се беше събрало достатъчно нопрежиние, за да избухна, мислейки си, че по този начин аз будителствам или се превъплъщавам в своеобразен Сократ в своята общност. Първият ми удар беше насочен към липсата на дълбоко проучване или поне вникване в проблема на зададения проект, като самата дама и нейните пропуски за мен бяха олицетворение на модерната младеж  със своите недостатъци. Никой от свидетелите не прие моите критики за валидни и по тази причина аз продължих с удар номер две насочен към личните предпочитания на връстницата ми, наричайки ги чисто естетичиски и безвкусни, без стремеж да се търси дълбокомисленото и провокиращото мисълта. Отново посрещнах стена от мълчание или по-скоро дузина стрели от плоски нападки. Една в частност разбуди моето любопитство и захрани жаждата ми за кръв. Думата “странно“. Беше използвана в свързано изречение, разбира се, но далеч не представяше момичето в добра светлина, в кавато тя толкова отчаяно искаше да се изяви. Не знам дали, читателю, сте забелязвали как, когато един индивид желае да изглежда интелигентен, използва такива обширни и недефинирани понятия, а понякога дори цял куп сложни думи, които не разбира изцяло. Такъв беше и случаят сега. Случай , който ме убеди в непоправимото арогантно невежество на децата днес и тяхното възпитание, които безвъзвратно води до упадъка на всяко следващо поколение.